Once Upon a Bathroom Stall (Bulgarian Translation)

31 | on the urge to feel alive

"Здравей, Паркър."

"Здрасти, Мина."

"Извинявай... извинявай за миналата нощ. Знам че беше странно. Ставам малко гадна, когато съм уморена."

"Значи си инсомниак?"

"Опитвам се да бъда мила. С теб винаги ли е толкова трудно?"

"Така привличам дамите. С това и като се взирам зловещо в тях от другия край на стаята с абсолютна увереност. Както и с понички. Но главно действам с първото."

"Значи твоят подход е да им се обаждаш посред нощ, за да им напомняш, че си напаст, така ли? На твое място бих преосмислил стратегията си."

"Но с теб работи, нали? Ти ми се обади първа."

"Съжалявам, между другото."

"Всичко е наред. Извинявай, че те събудих. Можеше да изчакам до сутринта. Търпението не е моето нещо. Но, ъм, истина ли е?"

"Че си ужасен ли?"

"Не – чакай, да, в особен смисъл, но и че гаджето ти ти изневерява. Наистина ли?"

"Не. Да. Не знам, вероятно? Доста сигурна съм, че го прави. Просто... сложно е."

"Никога не съм чувал тази фраза. Моля те, продължи."

"Ще прозвучи наистина тъпо."

"Хайде де, наистина ли си мислиш, че ще те съдя?"

"Абсолютно. Затова го казах."

"Няма, обещавам, хайде, Мина. Можеш да ми се довериш."

"Добре. Хубаво. Знам, че звучи тъпо, но наистина имам чувството, че той ми изневерява. Заради малките неща е, ясно. Първоначално се чувствах яко, че беше толкова мистериозен. Което звучи жалко, но проработи в негова полза. Излъчваше аура на възмъжал човек."

"Разбира се, знам за това, очевидно. Аз съм хит на детската площадка. Чакай. Не. Не в този смисъл. Мамка му. Просто продължи. Спирам да говоря."

"Беше готино да получавам цялото това внимание от по-голямо момче и се съгласих да изляза с него, но мина почти година и имам чувството, че сега знам толкова за него, колкото знаех и в началото. Вероятно знам повече за теб, отколкото за гаджето ми."

"За какво говориш? Аз съм загадка, Мина. Загадка."

"Искаш ли да ти разкажа, или не?"