Once Upon a Bathroom Stall (Bulgarian Translation)

39 | i'm not listening when you say

"Кълна се в Господ, ако ми звъниш за да ми кажеш, че няма да дойдеш, ще те намеря и ще те бутна под някой асансьор. Безкрайни стълби, Паркър. Безкраен ад."

"Не! Обещавам! Аз – уау, наистина искаш да се срещнем, а."

"Вече съм в кафенето. Облякох се и си довлякох задника тук. Положих старание, Паркър. Старание, което няма да бъде пропиляно."

"Няма да бъде! Почти там съм, просто съм... нервен."

"Всичко ще бъде наред. Говорим си от месеци. Ще бъде като още един разговор по телефона, с единствената разлика, че ще имаш възможността да се насладиш на сарказма ми в пълната му светлина. Това е чест. И няма да бъда по-различна, отколкото съм сега."

"Да, но ако ме помислиш за странен?"

"Вече те мисля за странен. Проблемът е решен."

"Ами ако се издъня?"

"Каре ли носиш?"

"Е, ама разбира се, изглеждам невероятно в каре. Аз съм зима, нали знаеш."

"Чудесно, тогава просто настрой вътрешния си гей-дървар и си готов. И също така, не се определяй като зима, приятелски съвет."

"... Сега трябва да измисля изцяло нов план за действие."

"Не го обмисляй толкова. Сериозно. Нямаше да съм тук ако не исках да се запознаем лице в лице. Не е като да не съм нервна, но го искам. Затова си заслужава."

"Нервна ли си?"

"Разбира се, че съм нервна. И колкото повече ме караш да чакам, толкова по-нервна ставам. Не си ми вързал тенекия, нали? Защото, кълна се, Паркър, ако не се появиш –"

"Тук съм."

"Какво?"

"Тук съм. Отвън. Мисля, че те виждам. Да, това определено си ти. Уау. Това си ти. Ти си тук. От плът и кръв. Като човек. Точно пред мен. Виждам лицето ти. И това е твоето лице."

"Какво? Къде? Влез вътре –"

"Мина?"

"Какво?"

"Вече не съм нервен."