"Сънувах те миналата вечер"
"Сериозно, Паркър, не говорихме ли вече за това? Нямаш правото да ме сънуваш. Спри. Ще те съдя. За авторско право, или нещо друго, не знам. Но наистина ще те прееба за всяко пени, което притежаваш."
"О, значи ще ме преебеш и след това ще ми вземеш парите? Да не си проститутка? Добре, Сапфир."
"Не ти ли е мил живота. Не искаш ли да живееш? Това ли е?"
"Ако ще те накара да се почувстваш по-добре, не беше перверзен сън. Просто се разхождахме в парка. Беше подходящ сън за всякакви възрасти."
"Откъде изобщо знаеш, че съм била аз? Дори не знаеш как изглеждам."
"Просто знам. Беше мистериозна, секси. Казваше се Мина. Мисля, че казах името ти. Не знам, не ме питай за сънищата ми. Миналия ден сънувах и г-н Клийн (Clean-чисто), който се опитваше да ме оскверни с магическата си чиста гумичка. Не мога да бъда съден заради сънищата ми."
"Откъде знаеш, че съм секси?"
"Момичетата с тъпи гаджета винаги са секси. Това е като закон в науката. Доста сигурен съм, че физиката има нещо общо с това."
"Той не е тъп."
"А г-н Клийн не е перверзен. Но както и да е, всъщност беше много приятен сън. Ти харесваше Бакстър – "
"Кой е Бакстър?"
"Кучето ми – "
"Кръстил си кучето си Бакстър?"
"Аз съм тук, опитвайки се да ти разкажа за невероятния ми сън, който включваше и теб, а всичко, което получавам е купища неоправдани обвинения. Как се предполага, че ще ти разкажа хубава история, ако всичко, което получавам в замяна е страдание? Не отговаряй на това, ще кажеш нещо, което ще разбие сърцето ми, знам го."
"Всъщност съм по-скоро човек на котките."
"Всичко е наред, аз – може да отнеме известно време, няколко терапевтични сеанса, но, бебчо, сигурен съм, че ще можем да преминем през това. Вярвам в нас. Можем да го направим."
"Сигурна съм, че кучето ти Бакстър е прекрасно."
"Той е мопс и е светлината на живота ми."
"Мислех, че аз съм светлината на живота ти?"
"О, Боже мой, Мина, да не би да флиртуваш с мен? Да не ми се натискаш? Ти си заета жена! Дяволита палавнице!"
"Някой ден ще те бутна надолу по стълбите."
"Надявам се, че гаджето ти не знае колко мръснишки говориш на този странен мъж."
"Ти си най-странния човек, когото познавам, Паркър."
"Ако продължаваш да ме засипваш с комплименти, не знам дали ще мога да продължа да бъда културен."
"Сериозно, ти си – "
"Какво беше това?"
"... Кое?"
"Това – на заден план. О, Боже мой, Мина! Да не гледаш Ориндж Каунти? Гледаш го! Определено го гледаш! Калифорния, ето ни идваме! Правиш го! Заради мен!"
"Нямам никаква идея за какво говориш."
"Калифорния! Калифорния! Ето ни, идваме!"
"Спри да пееш или ще ти затворя. И няма да ти кажа на кой епизод съм."
"Дръж ме на телефона, искам сцена по сцена да ми разкажеш какво се случва."
"Не ми ли каза, че си го гледал преди няколко месеца? Наистина ли искаш да минеш през това отново?"
"Е, сега ще го гледам с теб."
"Нали помниш онези приятели, за които си ми разказвал преди? Сигурно си лъгал. Сериозно."
"Това не ми звучи като описание."
"Ти си идиот."
"О, и още нещо."
"Хммм?"
"Мина КаквотоИДаЕПоследнотоТиИме, докато откриеш, че определено си човек на кучетата, но също така и гледаш Ориндж Каунти, аз не мога да мълча повече. Ще се омъжиш ли за мен?"
"О, млъкни."
"Ще приема това като едно огромно да. Бакстър ще бъде много щастлив."
ESTÁS LEYENDO
Once Upon a Bathroom Stall (Bulgarian Translation)
Novela JuvenilЗащото Паркър Перкинс бе малко пиян. Докато Мина Сарикая бе малко отегчена. И някак си една съдбоносна тоалетна ги събра заедно. (!) Историята е превод. All Rights Reserved to @hyrule