Once Upon a Bathroom Stall (Bulgarian Translation)

26 | and we're broken

"Тя винаги миришеше на лавандула. Дори не знам как успяваше да го постигне. Просто така си миришеше. Вероятно парфюмът й е бил такъв, знам ли, но сега я харесвам. Миризмата на лавандула е успокояваща."

"Приятен аромат е."

"И когато получавах добра оценка или нещо друго, тя винаги я слагаше на магнитче върху хладилника. Слагаше всичко върху хладилника. Сериозно. Когато брат ми спечели медал в леката атлетика, тя винаги слагаше моята лента точно до неговата. Това толкова много го ядосваше. Господи, обожавах го. С дни се оплакваше, а тя просто му казваше, че е еднакво горда и с двама ни. Това само го ядосваше още повече. Беше феноменално."

"Звучи като да е била невероятна жена."

"Беше, наистина. Боже, да възпиташ две тъпи деца като нас сам-сама. И ние дори не бяхме деца – бяхме чудовища. Сигурен съм, че ако беше живяла досега вече щеше да е с побеляла от стрес коса заради нас. Но въпреки всичко, тя винаги се усмихваше, без значение това, че унищожавахме всичко. Дори боядисахме кучето в синьо."

"Не сте посмели!"

"Направихме го! Наистина го направихме! И дори не беше нашето куче! А това на съседите!"

"Не!"

"Малкият Паркър е бил заплаха."

"А подрасналия Паркър не е ли?"

"Вярваш или не, получаваш години зрялост и въздържание. Или поне много срам и неудобство, спомняйки си колко по-зле съм бил. Искам да кажа, че го израснах, за разлика от някои хора, ако мога да добавя. Брат ми. Добавям брат ми. Всъщност, мога да заявя, че да боядисаме кучето беше негова идея."

"И трябва да вярвам, че ти нямаш нищо общо с това, така ли?"

"Е, идеята беше негова, аз просто измислих изпълнението, защото съм умния брат в това семейство."

"Как изобщо се е справяла с вас момчета?"

"Не знам. Искам да кача, че беше очевидно че е ядосана и ни наказа за цял месец, караше ни да се извиняваме на съседите и всичко останало. Но госпожа Родригез не се впечатли от извиненията ни, така или иначе. Сигурна съм, че оттогава ни мрази. Но въпреки това, по-късно същата вечер ни даде по една лъжица сладолед. Тя просто беше добра жена."

"Това е... уау. Наистина."

"Знам. Тя беше толкова уау. Аз просто – липсва ми, много. Чудя се, какво би си помислила за мен сега. Какво би казала. Дали би била горда с мен."

"Мисля, че би била горда с теб. Поне не си алкохолик. Не пиеш във вторници."

"Сред всичките ми други невероятни качества."

"Разбира се. Наистина, ти сам го каза. Имаш всичката зрялост и въздържание сега, нали? Мисля, че тя би те обичала до последното парченце."

"... Благодаря. Знам, че е глупаво, но все пак е хубаво да го чуя."

"Не е глупаво, Паркър. Изобщо не е глупаво."

"И все пак, благодаря. Че говориш с мен, че ме изслушваш. Всъщност се чувствам много по-добре. Беше права – кой би си помислил, нали? Само се шегувам. Но всъщност, знаеш ли какво?"

"Хммм?"

"Мисля, че тя наистина би те харесала, Мина."