- Кое е татенцето ти?
- Господи, - издиша той, дишайки тежко и с вадички пот, стичащи се по бузите му. – Аз – Мина, близо съм. Спри да правиш това, просто, ъгх – просто ми го дай!
- Отговори на въпроса и ще получиш това, което желаеш, - изгука тя, хилейки му се дяволито. – Кое е татенцето ти?
Паркър изпъшка, отклонявайки поглед.
- Няма да го направя. Отказвам. По принцип.
Тъмните й очи проблеснаха, а закачлива усмивка си играеше върху устните й.
- Паркър, ти лошо момче ли си?
Тъмнокосото момче простена отново, стрелкайки Мина с поглед.
- Спри да се държиш странно! – Заповяда той, мръщейки се. – Просто ми дай шибаното кексче, Мина.
Момичето избухна в смях, облегна се на подлакътника и продължи да размята шоколадово-банановия мъфин над главата на Паркър. Той се бе изпънал на дивана им, запъхтян и с нацупени устни. Безуспешно опита да грабне кексчето, но тя успя да го отдръпне на сантиметри от ръката му. Краката му бяха умалели след петнадесет минутно гонене и дъхът му излизаше на кратки хлипания, бузите му бяха зачервени, а косата му бе разрошена. Номерът с маслото на пода, който тя бе подготвила предварително също не бе помогнал, когато той го заличи и се сдоби с нова синина на пищяла си.
Тя беше заплаха.
- Как, по дяволите, си толкова бърза? – оплака се той, отпускайки глава назад и вземайки си така нужната му почивка.
Нахална усмивка се появи на лицето й.
- Бягах на щафетата в училище.
- Така ли казват на мутационните експерименти в днешни дни?
- Почти сигурна съм, че единственото свръхестествено нещо в мен са уменията ми по печене. О, Боже мой, ммм, толкова са вкусни, - ахна тя, потапяйки зъбите си в шоколадовия разкош и усмихвайки се самодоволно в същото време.
- Спри! Ужасна си! Това е толкова грубо, - изскимтя той с отворена уста. – Тези кексчета трябваше да са като награда за "най-накрая си взехме апартамент заедно и няма да живея с брат ми, който винаги съм казвал, че не ме вбесява, но винаги ме e вбесявал до краен предел!". Трябваше да са нашето празненство!
Тя наклони глава, усмихвайки се.
- Чувствам се много празнично точно сега. И ти също трябва да се чувстваш така. Знаеш какво трябва да направиш.
Той й хвърли празен поглед.
- Няма да те наричам татенце. Няма начин.
- Наречи ме татенце.
- Не.
- Да.
- Не.
- Да.
- Мина!
Тя избухна в смях, накланяйки глава назад.
- Добре, хубаво, отвори уста.
Той съмнително сбърчи вежди.
- Защо?
Тя премигна, а невинна усмивка се бе изписала на лицето й.
- Просто направи това, което ти казвам и ще получиш награда. Специално от татенцето.
Със смръщени вежди и недоверчив поглед, Паркър се наведе назад и бавно отвори устата си. Мина завъртя очи и откъсна парченце мъфин, след което се наведе и спря ръката си точно над устните му.
- Кажи "a"!
Паркър знаеше как да печели битките си, затова се подчини, мърморейки под носа си, преди пухкавото парченце тесто да падне върху езика му и да се ухили.
- Мнение.
- Можеше и да е по-хубаво.
- Какво? Как смееш, ти – мфх!
Паркър взе възможността от новите им позиции и плъзна ръка зад врата й, приближавайки я по-близо до себе си и притискайки устните си към нейните. Изненадан звук излезе от гърлото й, но бързо изчезна, когато той наклони главата си и отвори устните й, изследвайки устата й с езика си.
След което се обърна, хилейки се, когато видя зашеметения й поглед и подпухналите й устни.
- Комплименти на готвача.
Тя изправи гръб, надигайки се от дивана и наклони глава, както правеше винаги когато се изчервяваше, а връхчетата на ушите й бяха ярко червени.
- Ти си глупак, който вече няма да получи нито едно кексче. Добра работа.
Той я гледаше как тя изчезва в кухнята, тяхната кухня, а това бе нещо, което все още затопляше гърдите му, когато се замислеше. Тяхната кухня, техния диван, техния нов живот. Тъпа усмивка се появяваше на лицето му всеки път щом тази мисъл преминаваше през ума му.
- За теб съм татенце, Мина.
_________________
T/N: Знам какво си помислихте в началото, мръсници такива ;)
Не се отчайвайте, има още една бонус глава, която ще кача съвсем скоро.
![](https://img.wattpad.com/cover/100894937-288-k109035.jpg)
YOU ARE READING
Once Upon a Bathroom Stall (Bulgarian Translation)
Teen FictionЗащото Паркър Перкинс бе малко пиян. Докато Мина Сарикая бе малко отегчена. И някак си една съдбоносна тоалетна ги събра заедно. (!) Историята е превод. All Rights Reserved to @hyrule