4. Красавицата, Звярът

5 1 0
                                    

Излязоха от Убежището и прекосиха града с колата. Стигнаха до улица, опасана с грозни жилищни сгради. Скълдъгъри паркира Бентлито, уви шала около лицето си, дръпна надолу периферията на шапката си и излезе.

— Забелязвам как още не си обърнал внимание на това, че тази нощ ме хвърлиха от кула — обади се Валкирия, докато пресичаха улицата.

— Трябва ли да му се обръща внимание?

— Скейпгрейс ме хвърли от кула. Ако това няма нужда от внимание, какво тогава?

— Знаех, че ще се справиш.

Кула! — Валкирия ги поведе към една от кооперациите.

— И от по-високо са те хвърляли.

— Да, но винаги си бил на място, за да ме хванеш.

— Значи си научила важен урок — че понякога няма да съм там, когато е нужно да те хвана.

— Хм, това ми звучи като урок, който можеше да ми предадеш и в по-нормална обстановка.

— Глупости. Тогава можеше да го забравиш, сега — не.

Скълдъгъри свали дегизировката си и двамата заизкачваха стълбите. На втория етаж Валкирия спря и се обърна към него.

— Някакъв изпит ли беше? Така де, знам, че още съм новобранец. Искаше да ме изпиташ ли, затова ли не се намеси? За да видиш дали мога и сама?

— Ами, горе-долу. Не, всъщност нищо такова. Беше ми развързана връзката. Затова закъснях и те оставих сама.

— Можеше да ме убият, защото си си връзвал връзките!?!

— Опасно е да ги оставиш да висят. Може да се препънеш в тях.

Мина един дълъг миг, в който тя просто го гледаше.

— Шегувам се — каза Скълдъгъри накрая.

Момичето се поотпусна.

— Наистина?

— Естествено. Никога не бих се препънал. Прекадено съм ловък.

С тези думи той я подмина. Забила свиреп поглед в гърба му, Валкирия го последва към третия етаж. Там един дребен мъж с папионка и големи кръгли очила отвори вратата на средния апартамент и ги пусна вътре.

Библиотеката представляваше огромен лабиринт от рафтове, претъпкани с книги. Валкирия бе успяла да се загуби не по-малко от единайсет пъти в нея. Скълдъгъри се забавляваше неистово всеки път, когато тя попаднеше на някои от задънените краища или — още по-зле — попаднеше там, откъдето бе тръгнала, затова сега тя го остави да води.

Скълдъгъри Плезънт - Да играеш с огъняWhere stories live. Discover now