Валкирия се увери, че родителите й вече са отишли на събирането и къщата е празна, след като излезе от къщата и махна. Бентлито пристигна, Скълдъгъри се измъкна от него и заедно пренесоха тялото на отражението в стаята на втория етаж.
Разположиха тялото пред огледалото и го оставиха да се килне леко напред. То премина през стъклото и се просна в отразената стая от другата страна. След миг отражението се размърда и се изправи. Обърна се към тях без помен от изражение на лицето си. Валкирия потисна ирационално чувство на вина за това, на което бяха подложили отражението. Започна да си въобразява, че вижда обвинение в очите му. Тя се пресегна, докосна стъклото и спомените на отражението нахлуха в съзнанието й.
Стисна гърдите си и отстъпи крачка.
- О, боже.
Скълдъгъри я подхвана.
- Добре ли си?
- Току-що си спомних какво е да те застрелят.
- Забавно ли е било?
- Невероятно, но не.
Момичето поизправи гръб. Отражението в огледалото вече бе обикновено.
- Добре съм. Добре съм.
- Тогава те оставям. Ще трябва да вървиш пеша до голф клуба, страхувам се. Но не се тревожи, ще те наблюдаваме.
- Ами ако отида на събирането и Дъск не падне в капана? Тогава само ще сме си изгубили времето.
- Само този вариант имаме, Валкирия. Ще носиш ли рокля?
- Сигурен ли си, че не мога да отида както съм?
- И бездруго ще е предпазлив. Трябва да изглеждаш в пълно неведение.
- Добре - изръмжа тя. - Рокля.
- Сигурен съм, че ще изглеждаш много мило - подхвърли Скълдъгъри на излизане.
- Ако някой започне да пее на това събиране, светът ще трябва да се защитава без мен, окей? - извика момичето в отговор.
- Става - дочу се от стълбището гласът на Скълдъгъри.
Нещо не бе наред. Спомените на отражението се бяха смесили с нейните, бяха се наместили както винаги, но сега имаше нещо друго. Някакво чувство. Тръсна глава. Отражението не можеше да чувства. То бе вместилище, което събираше спомени, готови за сваляне. Никога не бе имало чувства, емоции. Валкирия дори не бе сигурна, че това ново усещане е емоция. Кръжеше в ума й току отвъд обсега й. Съсредоточеше ли се върху него, то се разпиляваше.
