Семейното събиране на фамилия Еджли се намираше в предната част на голф клуба, а задната бе притъмняла. И по-добре, мислеше си Танит, докато наблюдаваше полета на Скълдъгъри назад и падането му.
Паякът-Изтезание се обърна към нея и тя избегна един от краката му нокти. Магьосницата се опита да побегне, но той бе много по-бърз от нея. Танит скочи към една от стените на сградата и се затича нагоре, трик, който я бе измъквал многократно от беди, но те никога не включваха гигантски паяци.
Той я последва по отвесната повърхност. Тя прекрачи ръба и стъпи на покрива. Зачака. Първо се появиха краката му, след това главата и тялото и Танит атакува. Мечът й проблесна като мълния, но срещна една от бронираните плочки, пазещи корема на паяка. Кракът му я удари в ребрата, тя изтърва оръжието си и падна на една страна. Посегна към меча си, но един от краката-нокти го настъпи.
Танит се заотдръпва. Паякът изтрака веднъж и замлъкна. Трите му очи, лишени от всякаква човечност, я следяха. Тя знаеше, че той може да нанесе удара си всеки момент и тя няма да може дори да реагира.
— Извинете — започна тя колкото се може по-любезно, — мисля, че сте застанал на меча ми. — Паякът-Изтезание не отвърна. Дали въобще можеше? Дали там вътре имаше някакво мислещо създание.
— Не мисля, че постъпвате напълно честно — продължи тя. — Ядосан сте на Скълдъгъри, че не е убил Валкирия, но с мен никога не сте се срещал. Не ме познавате. Ако отделите време да ме поопознаете, със сигурност ще ви допадна. Аз съм чаровно момиче. Всички така казват.
Паякът избъбри нещо неразбираемо.
— А, знаете ли — и това е доказан факт, — че повечето паяци са много, много грозни? Вярно е. Никак не им е лесно на женските паяци. Гледах един научнопопулярен филм. Защо мислите черната вдовица убива партньора си? Срамува се, затова. Не казвам, че вие сте грозен. Аз откъде ще знам? Имам само два крака, нали така?
Паякът напредваше бавно към нея. Танит отстъпваше.
— Не исках да ви засегна. Засегнах ли ви? Не исках. Сигурна съм, че като за гигантски човекопаяк, сте страхотен улов. А и външният вид не е всичко, нали? Знаете ли по какво си падаме момичетата? Чувство за хумор. Имате вид на някой, който лесно се усмихва. Права ли съм?
От устата на паяка излезе нещо гневно и нечленоразделно.
— Така и си помислих. И така, след като си поговорихме, какво ще кажеш да спрем да увъртаме и да дойдеш да се пробваш?
Чудовището млъкна и Танит му се усмихна.
— Ако мислиш, че си толкова корав.
Мина секунда и Изтезанието се вдигна на задните си крака, готов да нападне. Танит се втурна към него, плъзна се между краката му, които още стояха на земята и грабна меча си. Паякът се обърна и тя замахна нагоре. Острието се плъзна по бронята му, докато намери процепа между хитиновите плочки. Създанието изпищя и се замята, а Танит се измъкна бързо изпод него, за да не я смачка.
Духна вятър и Скълдъгъри се озова на покрива. Той събори паяка по гръб с въздушна струя. Осемте му крака шаваха безпомощно. Танит скочи върху него и заби острието между бронираните плочки.
Чудовището моментално спря да шава.
— Добро момче — каза Танит.
Скълдъгъри заобиколи туловището на паяка и се вгледа в очите му.
— Предполагам, че щом знаеш кога да спреш да се съпротивляваш, си способен на разумна мисъл, затова ще ти кажа само веднъж — или правиш каквото ти кажем, или се махаш от пътя ни. Имаме работа за вършене, а партньорът ми е в опасност и търпението ми свърши. И така — ще се бием ли още или ще се споразумеем?
Изглеждаше, че Скълдъгъри няма как да получи отговор, но нечовешката уста се отвори и измежду щипците и зъбите прозвуча гласът на стареца.
— Слушам ви.
