Една муха жужеше шумно и се удряше настойчиво в мръсен прозорец, през който се виждаше мъртво дърво. Бармана излезе иззад бара, а двамата мъже станаха от столовете си.
— Скейпгрейс — каза барманът, предъвквайки с неприязън името. — Кураж имаш да си показваш грозната мутра в бара ми.
— Твоят бар?! Ти ми го взе на покер, освен това мамеше! — отвърна с презрителен смях Скейпгрейс.
— Ти също. Аз просто мамех по-добре. Защо си тук?
— Не можех да стоя далеч задълго. Толкова скъпи спомени имам от тук. Всъщност, Йероним, надявах се сестра ти да е тук — къде е тя?
Йероним Дедфол имаше вид на бомба пред експлодиране.
— Да не си я споменал никога повече, ясно ли е?!
— Иначе какво? — сви рамене Скейпгрейс.
— Мисля, че има някакво недоразумение — опита да се включи Скълдъгъри безуспешно.
Дедфол пристъпи напред със свити юмруци.
— Какво ще кажеш да приключа, каквото започнах преди двайсет години, м?
— Искаш да ме убиеш, така ли? — присмя му се Скейпгрейс.
— Не само аз, мой човек. Който тук иска да убие тая отрепка, да направи крачка напред.
Всички направиха крачка напред.
— Така било значи, а? — направи се на разстроен Скейпгрейс. — След всички тия приказки за приятелството, всички тези години, преживяното от нас... всички искате да ме убиете?
— Да те убием по ужасен начин — поправи го един от играчите на билярд.
— С удоволствие бих ви помогнал, момчета — Скейпгрейс вдигна ръце и показа оковите си, — но както виждате, в момента съм с вързани ръце. Ако обаче съумеете първо да убиете тези двама симпатяги с мен, можете да си получите исканото.
Дедфол присви очи.
— Да убием малко момиче? Да, мисля, че ще се справим с тази епохална задача. Ами ти, кльощавия? Кой си ти, да те вземат дяволите?
— Наистина не си търсим белята — каза Скълдъгъри.
— Тогава ще ви дойде като приятна изненада — каза този отляво на Дедфол. В отворената му длан припукваше електричество. Дейв Светкавицата, без съмнение.
