13. Роърхейвън

0 1 0
                                    

Стените се движеха все по-бързо. Сега и кръстопътят бе запечатан. Ако се препънеше, ако паднеше, каменните плочи щяха да я смажат. Дробовете й горяха като в плувните маратони по брега на Хагард. Обичаше да плува. Беше много по-хубаво от това да бъде смазана. Блесна светлина, трептящ пламък в ръката на Скълдъгъри, някъде напред.

— Би било малко излишно да те подканям да побързаш, нали? — провикна се той. Тя угаси пламъка в собствената си длан и се фокусира върху тичането.

— Каквото и да правиш — продължи на висок глас детективът, — не падай. Би било доста погрешен ход точно сега.

Тя наближаваше обширното пространство, където се намираше Скълдъгъри. Стените пред нея също започнаха да се затварят и тя се хвърли между тях, претърколи се и се изправи до детектива. Вече в безопасност, Валкирия падна на колене и жадно загълта въздух.

— Е — весело каза Скълдъгъри. — На косъм беше.

— Мразя... — изпъшка момичето.

— Да?

— Мразя... те...

— Подишай още малко; липсата на кислород те кара да бълнуваш.

Валкирия се поизправи, но още дишаше с усилие.

— По-добре да внимаваме — посъветва я Скълдъгъри. — Изтезанието може да е стар, но е бърз и опасен, а пистолетът ми още е у него.

— Къде... сме?

— Един от по-неприятните моменти на богатото минало на този така приятен градец е опитът да бъде отхвърлен Съветът на старейшините да създадат ново Убежище тук. Намираме се в главната му постройка.

Валкирия видя превключвател на стената и го натисна. Отгоре спазматично засветиха лампи. Повечето останаха угаснали. Скълдъгъри угаси пламъка с ръката си и двамата тръгнаха по коридора и завиха вдясно. Минаваха през малки осветени места и по-големи неосветени места. Прах покриваше коридора. Скълдъгъри завъртя леко глава. Валкирия вече го познаваше достатъчно, за да долови, че нещо не е наред.

— Какво има?

— Продължавай да вървиш. Не сме сами.

Устата на момичето пресъхна. Опита се да прочете въздуха, както правеше Скълдъгъри, но дори в най-добрата си форма не можеше да долови движение на повече от няколко метра. Отказа се и едва устоя на изкушението да се огледа.

Скълдъгъри Плезънт - Да играеш с огъняDonde viven las historias. Descúbrelo ahora