Валкирия проследи полета му и видя как се приземява леко. Дъск обърна глава, все едно бе чул нещо, но след това погледна в другата посока. Скълдъгъри се промъкна току до него, уви ръка около гърлото му и го помъкна назад. Дъск се съпротивляваше, но Скълдъгъри бе неумолим и всичко щеше да приключи за секунди. Когато Дъск се отпусна, детективът го остави на земята. Всичко се бе случило в пълна тишина.
Скълдъгъри тръгна към входа на замъка, а Валкирия легна по корем и пролази до ръба на срутения покрив, за да гледа по-добре. Заразените тъкмо поставяха тялото в сандъка. Присвиха очи, когато видяха детектива. Венгос още бе с гръб към него.
— Привет, бароне — каза Скълдъгъри. Венгос се изопна стреснато за миг и се обърна.
— Разбира се. Кого друг ще изпратят да ме надвие? Не човек. Не чудовище. Изпращат теб.
Скълдъгъри сви рамене.
— Как я караш, бароне?
— Опетняваш ме — отвърна Венгос с отвращение в гласа. — Дори само присъствието ти ме опетнява. Усещам го във въздуха. Дори тези Заразени, полунемъртви, са по-достойни за времето ми, отколкото ти някога би бил.
Скълдъгъри кимна и продължи:
— Та, как я караш, ожени ли се вече? Малки зли крачета щъпуркат ли насам-натам?
— Ще те унищожа.
— Още ли се сърдиш за онзи път, когато те взривих? Сърдиш се, личи ти.
— Не млъкваш, нали?
— А, мога и да млъкна. Ето, млъквам. — Скълдъгъри потрая няколко секунди. — Кой е този в сандъка? Спаруженият, безжизнен, скърпен труп на Гротескния? Прав ли съм? Ако е той, не мога да те пусна да си тръгнеш с него. Може, ако искаш, да ти оставя някой палец, за сувенир, но дотам.
— Думите ти, скелетен човече, са богохулни.
— Ти си този, който изкопа собствения си бог.
Венгос извади сабята си.
— Ще ми се да не трябваше да те убивам сега. Ще ми се да можеше да видиш яростта на моя бог пред твоите хули.
— Нали осъзнаваш, че нямам кожа, която да порежеш?
— Този меч е изкован по същия начин като косите на Секачите. Ще разсече костите ти.
— А. — Скълдъгъри направи крачка назад. Венгос настъпваше с усмивка.
— Какво има? Свършиха ли шегите и подигравките? Да видим къде е увереността ти сега, мерзко създание.
