Валкирия отвори рязко очи. Това писък ли беше? Седна в леглото и погледна напред към коридора. Светлините примигваха. Някой тичаше. След това — нищо. Имаше нещо нередно. Много нередно.
Стана, а крайниците й запротестираха, болката в ръката й веднага се обади. С бързи боси стъпки се отправи към гардероба, където бързо обу чорапите и ботушите си. Тъкмо докато навличаше палтото си в мрака, чу някой да крещи за помощ. После чу глух тропот и крясъците секнаха.
Валкирия подаде глава през вратата, погледна към моргата и видя някаква фигура да се движи през сумрачния коридор като марионетка с наполовина отрязани конци. Движенията отпървом бяха резки, неестествени и некоординирани, но пред очите на момичето създанието като че ли постепенно привикваше с тялото си. То пристъпи под една лампа.
Гротескния. Той бе жив.
Бинтовете, толкова стари, че биха се превърнали в прах само от докосването на въздуха, се бяха разплели, а под тях плътта бе цялата в белези и шевове. Гръдният кош изглеждаше като някога отварян, така че сега всяко ребро бе пробило кожата.
Върху лявата китка имаше нещо като огромен цирей, а под нея — дебел слой плът. Мускулите на огромната дясна ръка се преплитаха по невъзможен начин, чак до масивната длан, чиито пръсти завършваха с орлоподобни нокти. Бинтовете покриваха лицето изцяло, не се виждаха никакви очи. Тук-таме по тялото бе избила черна кръв.
Защо нямаше тревога? Гротескния кръстосваше коридорите на болницата, но никой не вдигаше тревога. Валкирия грабна един стол и се качи на него. Щракна с пръсти, но нищо не се случи. Тя присви очи, съсредоточи се и пак щракна, докато не произведе искра. Вдигна длан към противопожарната аларма на тавана. Пръскачките се включиха и алармата прониза тишината.
Покрай вратата й притичаха Секачи. Едва когато се приближиха до Гротескния Валкирия осъзна колко е огромен. Извисяваше се над най-високия от пазачите. Те бяха тренирани да се справят със сериозни, магически заплахи, но никога не бяха се сблъсквали с нещо подобно.
Гротескния отби нехайно удара на първия и го сграбчи за гърлото. Вдигна го високо и заби втория в стената с другата си ръка. Третият успя да замахне с косата си, но Гротескния замахна с тялото на другаря му. Чу се хрущене.
Три секунди. Гротескния бе убил трима Секачи за три секунди.
Валкирия се върна във вътрешността на стаята си. Пръскачката я мокреше. Можеше да избяга. Да излезе, да се втурне надясно по коридора към Зоната за проучвания и да стигне до стълбището. Щеше да премине през екрана и да изскочи от киното преди Гротескния да я види. Още бе бавен, не би могъл да я настигне дори да я видеше. Можеше да го направи. Защо тогава не тичаше?
