Гротескния удряше напосоки, но всеки път, когато някой Секач бе хвърлян назад във въздуха, негов другар заемаше мястото му.
Скълдъгъри и Валкирия стояха рамо до рамо. Танит стискаше счупената си ръка. Блис си поемаше дъх зад тях. Наблюдаваха атаките на Секачите, които бяха гледка, достойна за възхищение. Движеха се в перфектен синхрон, без нуждата да говорят или да получават заповеди. Знаеха всяко необходимо действие във всеки един момент, подкрепяха се и се прикриваха един друг, подсилваха се, където имаше нужда, финтираха и нанасяха безпогрешни удари. Гротескния нямаше нито секунда за възстановяване.
Израстъкът на лявата му китка се сви и изплю киселина, която уцели един от Секачите от упор в гърдите. Той падна и се опита да разкъса палтото си, но не успя и загина. Дясната ръка на чудовището се разплете отново и петте нокътя уцелиха друг от сивите воини, който полетя във въздуха подобно на парцалена кукла.
Удар с коса през едно от сухожилията на Гротескния го препъна. Още един, през гърба, обагри земята в черна кръв. Той замахна на сляпо, не уцели никого и падна на едно коляно. Секачите го връхлетяха като един, когато той се опита да се изправи.
И точно когато всичко предсказваше победа, всичко се обърка. Иззад тях долетя глас:
— Неверници! — и те се огледаха.
Барон Венгос стоеше на същия покрив, от който бяха започнали нападението си и сенките се вихреха гневно около него. Бронята му се разтече, пораснаха й множество остри ъгли и когато пристъпи през ръба на покрива, сенките прехождаха стъпките му, така че той слезе по тях в двора.
Секачите прекъснаха нападението си. Гротескния остана на колене и не направи опит да стане. Тялото му се опитваше да компенсира нанесените му рани.
— Как смеете! — изрева Венгос. — Как смеете да атакувате жив бог!
— Не е бог — Скълдъгъри каза. — И няма да е жив още дълго.
Сенките, следващи Венгос, приличаха на буца. Внезапно тази буца се разпадна и от нея се изтърколи Чайна Сороуз. Венгос я остави да лежи.
Блис го посрещна.
— Няма да стъпиш по-напред — каза той.
— Спри ме тогава — изръмжа Венгос.
— Това възнамерявам. — Блис го удари.
