Валкирия се събуди рано. Взе едно камъче от поставката до леглото си и седна на пода със скръстени крака. Усещаше камъчето гладко в дланта си. Концентрира се върху него, както я бе учил Скълдъгъри. Накрая започна да чувства въздуха по кожата си, безбройните невидими нишки, от които бе изплетен. Камъчето бавно се отлепи от дланта й и се понесе нагоре. Част от нея още с е изумяваше от способностите й, но тя държеше тази своя част под контрол. За да използва магия успешно, не биваше да позволява на нищо да нарушава баланса й.
И тогава от долния етаж се понесе глас като машинката на зъболекар и камъчето падна обратно в ръката й. Мърморейки си под носа, Валкирия се изправи и влезе в банята — дотук с упражненията. Взе си душ и облече училищната си униформа, преди да слезе в кухнята.
Майка й седеше там, а до нея — пискливата й птицеподобна леля Берилия.
— Добро утро — смънка Валкирия и се насочи право към шкафа със зърнените закуски.
— Здравей, милинка — отвърна майка й.
— Добро утро, Стефани — поздрави я чинно леля й.
— Берилия — върна поздрава Валкирия.
— Как върви училището?
Валкирия изсипа малко корнфлейкс в купата си и ги заля с мляко. Не си направи труда да седне.
— Бива.
— Старателно ли учиш? Моите момичета не спират да се учат. Взели са това от моята страна на семейството, струва ми се. Възпитала съм ги в ценни работни навици.
Валкирия смотолеви нещо през лъжицата в устата си, изпълнена със съмнение във всяка дума на Берилия. Леля й не я харесваше и Валкирия не харесваше леля си. Берилия не харесваше племенничката си, защото Гордън я направи наследник на цялото му имущество, а Валкирия не харесваше леля си, както и чичо си Фъргус, просто защото бяха неприятни хора.
Баща й влезе, обут в елегантни панталони, жилетка и вратовръзка около голия му врат. Смигна на Валкирия и после забеляза снаха си.
— Берилия... — Опитът му да скрие смущението си се оказа напълно неуспешен.
— Дезмънд, добро утро.
— Берилия, какво правиш тук? Не е дори осем. Знаеш, че не обичам да те виждам преди първото си кафе.
Берилия се засмя по онзи отвратителен неин фалшив начин.
— О, Дезмънд, такъв си шегаджия! Исках само да поговоря с Мелиса, това е. Имаме много неща да организираме за утре вечер.
