Останките на замъка Банкуук се намираха на върха на малък хълм. Валкирия последва Скълдъгъри през зейналата дупка в стената, която се явяваше вход към срутената сграда. Бе тъмно и тихо, а по-голямата част от покрива се намираше на пода. Отгоре слънцето залязваше и небето бе прокървяло в яркооранжево.
Нямаха време да се отбият в Хагард, след като върнаха Скейпгрейс в Убежището, затова тялото на отражението още бе в багажника. Зловещо бе усещането човек да гледа себе си, студен и неподвижен. Валкирия все очакваше да види дъх, припърхване на зениците, като в сън. Но то просто стоеше в багажника, труп с нейното лице.
Скълдъгъри вдигна ръка, прочете въздуха и кимна доволно.
— Никой не е бил тук отдавна. Гротескния трябва все още да е някъде наоколо.
Продължиха по-навътре в руините с по едно огнено кълбо в ръцете. Светлината ближеше покритите с мъх камъни на стените. Слязоха по стълбището към подземията. Стана студено и влажно. Валкирия се загърна по-плътно с палтото.
Скълдъгъри клекна и се разтърси за следи от закопаването на Гротескния, а Валкирия изстърга парче мъх от стената.
— Нещо подозрително? — попита Скълдъгъри.
— Зависи. Обикновените стени за подозрителни ли ги броим?
— Не твърде.
— Тогава — нищо.
Спря да стърже мъх и погледна часовника си. Време за вечеря у дома. Примираше от глад. Сети се за отражението, за всичките пъти, когато е седяло на масата, преструвало се е на част от семейството, ядяло е вечерята на Валкирия, говорело е с гласа й. Чудеше се дали родителите й са заобичало отражението й повече от нея. Дали щеше да стигне до момента, когато ще е като непозната в собствения си дом?
Тръсна глава. Не обичаше тези мисли. Идваха редовно, неканени гости в ума й, оставаха твърде задълго и го преобръщаха наопаки. Концентрира се върху позитивите. Живееше живот на приключенец, за какъвто винаги бе мечтала. Напълно бе естествено от време на време да й липсват малките удоволствия, за които вече нямаше време.
— Като че ли е лош знак, когато започнеш да мислиш за родителите си като за дребни удоволствия, нали? — смръщена попита тя партньора си.
— По-скоро да. — Той вдигна глава. — Искаш ли да отидеш на семейното събиране?
— Какво? Не, няма начин.
