Това е толкова тъпо, мислеше си Валкирия тичешком. Спъна се в един камък и почти падна. Не знаеше накъде отива и какво ще прави като стигне там. Никакъв план.
Отклони се от пътеката, по която бе тичала досега, и навлезе по-дълбоко в нощта. Вече чуваше преследвачите си, заповедите, които Венгос даваше на Заразените. Чуваше микробуса и видя зад себе си фаровете му, които подскачаха като обезумели фенери над неравния терен.
Тогава светът като че се скри и тя падаше. Удари се в един от склоновете на хълма и се затъркаля надолу. Земята отново стана полегата и момичето се заби в един шипков храст. Бодличките му се опитваха да се закачат за кожата й през дрехите. Фаровете се появиха иззад един завой и Валкирия се сниши още повече. Бодличките бяха сграбчили ръцете и косата й. Тя се повлече далеч от храста, а фаровете неумолимо приближаваха.
Подминаха я на една длан разстояние. Валкирия постоя така няколко секунди, за да си поеме дъх и след това откъсна от себе си бодлите. Стана и се ослуша. Викове от всички посоки. Заразените я бяха обградили почти напълно и тя бе свободна, само защото те още не го съзнаваха. Тръгна, накъдето й видят очите, куцукайки леко. Пред нея се откри път. Ако можеше да стигне до пълния мрак от другата му страна, може би имаше шанс да се измъкне.
Сега обаче се видя и втори чифт фарове. Черният джип. Трябваше да прекоси пътя, преди джипът да го пресече. Някой стоеше пред нея.
Дъск я сграбчи и тя опита да го удари, но той я хвърли на земята.
— Най-сетне — промълви вампирът, като че отегчен от някаква игра. Тъкмо щеше да каже още нещо, когато лицето му се сгърчи и той сложи ръка на корема си. Пръстите му извадиха спринцовката от единия му джоб.
Това бе шансът й, не можеше да го пропусне.
Изблъсквайки страха и паниката от ума си, Валкирия изпъна длан. Въздухът трепна и спринцовката полетя от ръката на Дъск, изчезна в мрака. Той изруга, понечи да я потърси, но спъна. Валкирия вече тичаше в другата посока.
— Това беше грешка — чу тя зад себе си. — Само този серум ме контролираше...
Тя се обърна и видя как Дъск свали човешкия си облик като змия, меняща кожата си. Вампирът под плътта и дрехите, създанието под човека, бе плешиво, бяло като абанос, с черни очи и зъби като триони. Дъск не бе излъгал — бе направила грешка. Валкирия се затича още по-бързо, а вампира се хвърли към нея с огромни скокове.
