25. Мъничко касапница

3 1 0
                                    



Ню Йорк, 7:37 сутринта

Мъжът, който не бе там, напусна прикритието на сенките и тръгна след тримата бизнесмени. Пресече улица „Блийкър", последва ги по Хъдзън, на три стъпки зад тях. Не го усетиха. Говореха за делата на Убежището и преминаваха на код, когато някой цивилен ги подминеше. Тези бизнесмени бяха магьосници, важни магьосници. Мъжът, който не бе там, ги проследи до един паркинг в западната част на тринайсета улица. Досами колата им той нанесе своя удар. Въздухът се раздели и от него излезе една фигура. За магьосниците бе твърде късно.

Болоня, 10:51 сутринта

Бяха петима млади, силни и изгарящи от желание да се докажат. Носеха черни дрехи, кожени палта и тъмни очила. Косите им бяха оформени на птичета, а кожата им бе нашарена от обеци и татуировки. Обичаха да се мислят за готик-пънкари. Никой не спореше. Никой не оживяваше след спор с тях.

Италия през април. Топло и слънчево е. Готик-пънкарите чакаха около статуята на Посейдон и се бореха с отегчението като току сплашваха някой минувач.

Един от тези минувачи, момиче без коса с налудничав поглед, видя жертвата им, докато той пресичаше площада. Те го доближиха като глутница, ухилени в очакване.

Той ги видя и се намръщи, а стъпките му загубиха увереност. Започна да отстъпва. Мъжът работеше в Убежището във Венеция — знаеха, че няма да може да използва силите си там, пред всички. Той се затича. Подгониха го, а тръпката от лова изтръгна смях от гърлата им.

Токио, 7:18 вечерта

Жената в раирания костюм седеше във фоайето на хотела и четеше вестник. Сакото бе тъмносиньо, а полата слизаше малко под коленете. Под сакото носеше белезникава риза с дълги ръкави. Обувките отговаряха на костюма й. Лакът на ноктите й бе същият цвят като червилото й. Бе много елегантна, прецизна жена.

Телефонът й, който приличаше на парче извънземна технология, избръмча веднъж, уведомявайки я за часа. Сгъна вестника и го остави на фотьойла, след това стана.

Двама мъже, млад и стар, влязоха във фоайето. Жената оценяваше точността у хората.

Присъедини се към тях пред асансьора. Мъжете не си говореха. Докато чакаха асансьора, дойде и млада двойка чужденци, вероятно на ваканция. Жената нямаше нищо против. Това не променяше плана й.

Скълдъгъри Плезънт - Да играеш с огъняWhere stories live. Discover now