— Време бе.
Венгос почувства силата й, как се впива в кожата му, как обгръща отвън и отвътре. Дори да искаше да спре, вече не можеше. Тя го дърпаше напред. Как бе победен Вайл, който бе разполагал с такава мощ?
Заразените бяха оставили бронята на малка маса в задната част на църквата.
Той приближи, посегна, но се спря. Ръцете му стояха неподвижни току над стоманените ръкавици. Пръстите се зареяха над нагръдника, ботушите. Най-сетне докосна маската. Внимателно я вдигна, подържа я, усети как тя се променя в дланите му.
Дрехите му — черни на цвят и неугледни на вид — бяха специално ушити, за да подсигурят сливането. Щяха също така да го пазят от суровата мощ на бронята, която иначе би изпепелила кожата му и би сварила кръвта му.
Били Рей Сангуайн би трябвало вече да е отвлякъл момичето. Самият барон пък бе усмирил Дъск и го бе върнал към човешкия облик с помощта на серума. Вампирът го бе провалил, почти му бе струвал всичко. Венгос щеше да го накаже по-късно. Сега се сбъдваха всичките му блянове.
Докато баронът навличаше бронята, от нея се вдигаха сенки като пара.
