Birthday Dance(BG Fanfiction)

Глава трета

Гледната точка на Джъстин:
   Количеството алкохол, което поех снощи, определено оказваше влияние върху спомените от двадесет и първия ми рожден ден. Повечето от тях бяха замъглени, но отлично помнех красивото момиче със сините очи. Лия. Името й беше като заседнало в ума ми. Не можех да си я избия от главата. Не знаех какво ми става, но знаех, че ако не я видя отново има голяма вероятност да полудея.
   Прекарах целия ден в университета, мислейки за нея. Преследваше ми навсякъде. Очите й, усмивката й, тялото й, виждах я навсякъде. Припознавах я във всяко едно момиче с черна коса, които очите ми срещаха в голямата сграда. Дори приятелите ми забелязаха разликата в държанието, което имах днес. За щастие отдаваха това на алкохола. Не подозираха, че всъщност причината беше в стриптизьорката, която завъртя главата ми.

- Къде се губиш цял ден? – Браян ме извади от мислите ми. – Сякаш не си тук.
- Всичко е наред, просто се чувствам малко недоспал след снощи. – отвърнах, а той се усмихна.
- Да, беше щур купон. Все още не знам защо поиска смяна на стриптизьорката?
- Онази не ми хареса, това е. – свих рамене.
- А втората? – повдигна вежда.
- Беше по-добре.
- Само това? – продължи да задава въпроси.
- Браян, защо ме разпитваш? Обикновена стриптизьорка. С нищо не е по-различна от останалите.
- Добре, не се ядосвай. Просто питах. – вдигна ръце в знак на защита.
- Все тая. Прибирам се. Не ми се стои тук.

   Изправих се от мястото си в кафенето на университета и взех ключовете за колата си, които бях изкарал на масата пред мен. Запътих се към изхода на университета и скоро излязох на паркинга. Чистият въздух ми се отрази добре, но мислите ми все още бяха при Лия. Беше толкова красива. Направо поразителна. Не знам как е възможно едно момиче да разполага с такава естествена красота. Не бях виждал никоя като нея. Тя беше първата, чийто образ се беше запечатал в съзнанието ми. И нямах обяснение за това. Изпитвах огромна нужда да я видя и тази вечер. От една страна, ми стигаше това просто да я зърна миг, но от друга – исках да говоря с нея. Щеше ми се да мога да я опозная. Няма да навреди, ако се върна в клуба и тази вечер, нали?

***
 

  Атмосферата в The Royals днес не се различаваше от снощната. Беше абсолютно същото като изключим факта, че сега бях сам. Също така частното сепаре не светеше. Това означава, че е празно. Погледнах напред и видях две момичета, които използваха пилоните. Едната беше брюнетка, а другата – блондинка. Разпознах Дия, която отсвирих снощи, а до нея на другия пилон беше… Лия. Не можех да повярвам, че я виждах отново. Тази вечер беше облечена с прекрасна черна дантела, под която прозираше черното й бельо. Носеше високи ботуши до коленете и въпреки еднаквите тоалети, отново изглеждаше много по-добре от Дия.
   Останах загледан в красавицата, наблюдавайки движенията, които правеше. За разлика от колежката си, тя нямаше провокативна усмивка на лицето си и определено изглеждаше тъжна. Съжалих я. Направих го, защото едно нещо ми се изясни за нея. Тя не искаше да е тук. Нещо я принуждаваше да върши това. Мъжете около нея я викаха при себе си и хвърляха големи банкноти по сцената, на които тя не обръщаше внимание. Просто си вършеше работата и се надяваше всичко да свърши по-бързо.