Глава четвърта

2.7K 152 21
                                    

Гледната точка на Аналия:
   Има моменти, в които постъпвам повече от глупаво. Как можах да се разприказвам по този начин снощи? Как можах да кажа на Джъстин, на момче, което почти не познавам, затова, че лъжа за възрастта си и да му разкажа половината си живот? Не знам какво ми стана. Просто почувствах, че мога да му се доверя. Той не беше като останалите. Никога досега не бях виждала клиент, който да се отнася така с мен. За повечето аз бяха мръсница, която трябва да им танцува, за да може после, когато се приберат при съпругите си, да има за какво да си фантазират, докато ги чукат. Още при първата ни среща, когато беше рождения му ден, почувствах, че той беше различен. Начина, по който се отнесе с мен, беше много по-различен от държанието на приятелите му. Убедих се, че такива момчета като него наистина вече са рядкост. За първи път тогава пожелах да танцувам с някой. Убедена съм, че няма да го забравя в близките няколко години. Докосването му беше толкова нежно, че за миг не се чувствах като стриптизьорка.
   Естествено сега се разяждам от угризения. Ами, ако наистина каже на някой за това, което му споделих снощи? С мен е свършено. Ще загубя работата си и най-вече стипендията си. Буквално ще съм погубена, ако нещо подобно ми се случи. Надявам се, че няма да ме издаде. В момента той държи невероятно силен коз в ръцете си относно живота ми и въпреки че не се познаваме добре, ако пожелае може да ме съсипе по всяко време. Не изглеждаше такъв. Не приличаше на човек, който ще направи нещо нарочно само за да гледа как другия страда. Но все пак… трябваше да имам едно на ум. Не всички хора в днешно време са добри и уважават тайните на другите.
   Отново беше ден. Отново бях обикновената студентка с необичайно име, която обичаше танците. Докато излизах заедно с Грейс от залата за танци, където прекарахме два часа, тя беше толкова въодушевена и изпитваше нуждата да ми разкаже всичко за новото си гадже. Нещо, с което аз не разполагах и сигурно няма да разполагам, докато не завърша университета и не си намеря работа, която не включва кълчене по пилон всяка вечер.

- Той е толкова мил и толкова красив. Мисля, че се влюбвам. – Грейс се възхищаваше, докато аз се опитвах да игнорирам думите й. Не исках да знам за това колко прекрасно си е прекарала. Наистина е гадно да слушаш нещо подобно, докато ти все още дори не си спал с някой. Да, може да съм стриптизьорка, но не съм…
- Грейс, радвам се за теб. Защо не отидеш до кафенето? Вземи ни нещо за пиене, а аз ще дойда след малко.
- Добре, чакам те. – съгласи се и се разделихме. Тя пое към кафето, а аз към тоалетните. Имах нужда от известно освежаване след два часа танцуване.

Birthday Dance(BG Fanfiction)Onde histórias criam vida. Descubra agora