The Royals. Един от най-добрите стриптийз клубове в центъра на Ню Йорк. Мястото, което всяка нощ бива посещавано от мъже, които искат да се измъкнат от ревнивите си съпруги и от студенти, които просто търсят забавление. Никой не вижда това, което вс...
Гледната точка на Аналия: Знаех, че ревнува. Можех да го забележа в погледа му, който не ме изпускаше, докато танцувах заедно с Кейлъб. Виждах как ни гледа. Личеше си, че не му е приятно да ме вижда в ръцете на друг, но вината бе на Джъстин. Той беше този, който не пожела да прояви разбиране. С всеки един изминал ден болката от раздялата ни си отиваше, но пък за сметка на това, идваше гневът. Все още не можех да повярвам, че той ме беше накарал да избирам. Да избирам между него и работата, с чиято помощ успявам да свързвам двата края на мизерния си студентски живот. И двамата бяхме инати. Нямаше да му се извиня. Нямаше да му се извиня за това, че той ме заряза. Той трябва да ми се извини, но знам, че няма да го направи. Мислеше си, че е прав, но всъщност не беше. От гордост и страх да не му се развали репутацията, ще ме остави да страдам. Няма дори да пожелае да говори с мен. Няма дори да ми каже едно единствено „съжалявам”. Може би Грейс беше права. Момчетата като Джъстин… не носят нищо добро. Искрено се надявам, че тя ще се събере с Кейлъб. Поне тя заслужаваше да е щастлива. Репетициите продължиха особено дълго. Причината не беше в мен, нито в някои от другите танцьори. Беше в Джъстин, който започваше да изнервя, както нас, така и собствените си приятели. Непрекъснато бъркаше текста и мелодията, не можеше да се концентрира и имах усещането, че се опитва да мисли за всичко друго, но не и за пеенето си. Бях на крачка от това да се кача на проклетата сцена и да му кажа да се стегне, но момчетата ме бяха изпреварили. В крайна сметка решиха, че ще е по-добре да продължим друг ден, когато Джъстин ще е в кондиция. Не се противих. И без това бях изморена, така че побързах да си събера нещата и да напусна залата, преди евентуално да се е случило нещо, което не трябва. Както обикновено, съдбата и късметът никога не са моя страна. Пътят ми беше блокиран от господин Бийбър, който най-нагло изчака всички да излязат, преди да ме спре. Ама, и аз съм една. Трябваше да побързам. От друга страна, откъде да знам, че изведнъж му е хрумнало да говори с мен?
- Не желая да разговарям с теб. – осъзнавах студеното си държание, но все още имаше неща, които не можех да преглътна. - Аналия, спри. – ръката му отново ми препречи пътя и в следващия момент ме беше приклещил между себе си и стената зад мен. – Само няколко минути. - По-бързо. – подканих го. - С този ли излизаш сега? – глупачка! Аз очаквам извинение, а той… Какво да кажа? Типичен мъж. - Не е твоя работа, Джъстин. – изсъсках, гледайки го в очите, а той ме затисна още повече с тялото си. - Забрави ли ме вече, Ана? Забрави ли целувките ни, докосванията, всичко което сме правили заедно? – всеки път, когато заговореше с този дрезгав глас и ме погледнеше с тези кафяви очи, имах усещането, че се разтапям. Беше изкусителен майстор в това да съблазнява. Не знаех какво ми ставаше, но усещах безсилието, което се прокрадваше във вените ми. Той не трябва да е толкова близо до мен. Не и, ако искам да остана твърда. – Трепериш. – изтъкна и аз едва сега разбрах, че наистина е така. – Онзи никога няма да е способен да те накара да се чувстваш така. Знаеш го, нали? - Какво правиш? – извиках и го изблъсках от себе си. – Какво си позволяваш? Мислиш си, че ще ти простя след като напълно безчувствено ме накара да избирам? Не ми каза и дума в продължение на дни, но сега… сега, когато ме видя с Кейлъб и изведнъж всичко се промени. - Ана… ревнувам. Признавам си, че ревнувам, но онази вечер ти наистина не ми остави друг избор, освен да те накарам да избираш. Искам те само за себе си, не разбираш ли? Не мога да те гледам с друг, но и не мога да ти позволя да работиш в клуба. - Когато преглътнеш егото си, ела да говорим отново. Не мога да те разбера. Хем искаш да си с мен, хем не приемаш работата, от която имам нужда. - Красавице, повторих ти сигурно хиляди пъти и очевидно още ще продължа да го повтарям, но аз мога да ти намеря друга, по-хубава работа, която дори ще е с по-добро заплащане. - Джъстин, не искам помощта ти, не го ли разбра? Не искам да съм зависима или да дължа нещо на когото и да било. Ако ти наистина,… ако наистина изпитваше нещо към мен, щеше да се примириш с клуба, както ми беше обещал. – нападнах го, защото наистина започвах да се изнервям. Знам, че има връзки и винаги може да ми осигури работа, но не исках. Не исках да съм му задължена. - Ана, моля те. Искам да сме заедно повече от всичко друго, но разбери ме. Или поне опитай да ме разбереш. Постави се на мое място. Не ми харесва да гледам как се разсъбличаш пред някакви мъже, които те чукат само с поглед. Напусни проклетия бар и бъди с мен. Нищо няма да ти липсва. Ще ти дам всичко, щом ще си с мен и ще си далеч от Дерек и гнусните му клиенти. – продължи да се мъчи да ме убеди, но нямаше да се получи. И двамата сме упорити. Дълго можехме да играем тази игра. Аз ще му отказвам, а той ще ме убеждава. - Джъстин, мисля, че бях ясна. Не искам помощта ти. И аз искам да се съберем, но не мога да излизам с човек, който не приема работата ми и не зачита мнението ми. - Ана, за Бога, какво мнение, каква работа? Каква работа е това да се събличаш пред онези възрастни мъже? Какво мнение имаш? Нямаш право да си изказваш мнението, докато работиш там, не го ли осъзнаваш? Докато си една от куклите на Дерек, ти нямаш право на каквото и да било. - Как не те е срам!? – извиках, вече напълно загубила контрол над себе си и емоциите си. Той ме беше докарал до ръба на лудостта. Искаше ми се да му извъртя такъв шамар, но нямаше да го направя. Бях по-силна от това. - Аналия, Джъстин, какво правите? – Грейс се появи и накара и двама ни да млъкнем. – Разбирам, че имате проблеми, но не говорите толкова силно, особено ако обсъждате… клуба. Някой може да ви чуе. – смъмри ни, а аз чак сега осъзнах опасността, която в действителност дебнеше на всеки ъгъл. - Права си, Грейс. Просто… - започнах, но Джъстин ме прекъсна. - Имаме да си изясним някои неща. - Нищо подобно. – отрекох на мига. – Изяснихме си всичко. Да вървим, Грейс. – измъкнах се от Джъстин и набързо тръгнах към изхода на залата, заедно с добрата ми приятелка след мен. Исках да се махна от тук. Отчаяно исках да си тръгна.
Излязох навън и побързах да се съвзема от случилото се. Защо сега? Защо точно, когато бях започнала да се възстановявам, той се появява и ми наговаря всичките тези неща? Признавам, че да напусна клуба, звучеше изключително примамливо, но не можех. Не знам, но… просто не можех.
- Струва ми се, че проблемите вместо да се разрешават, се задълбочават? – Грейс проговори първа, привличайки вниманието ми. - Не знам какво да кажа. – промърморих. - Аналия, знам, че не е редно да се меся, но може би Джъстин има право. Той е мъж. Те ревнуват от щяло и нещяло, а той е издържал на гледката някакви си там да те обарват. Нормално е да не му се търпи повече. Това не означава, че чувствата му към теб са отслабнали. Даже точно обратното. Засилили са се и аз… - Грейс, моля те, спри. – прекъснах я. – Оценявам, че искаш да ни помогнеш, но не разбърквай мислите и чувствата ми още повече. Разбери ме. Точно сега не ми се говори за Джъстин. - Добре, съжалявам. Както казах, не е редно да се меся.
Опитах се да забравя, но все още думите и движенията на Джъстин, не искаха да напуснат съзнанието ми. Исках да ги изхвърля от там, но не се получаваше, колкото и силно да опитвах. Вече нямах никакви съмнения, че това, което изпитвах към него, беше прераснало в нещо много повече. Осъзнах, че съм се влюбила в него.
Цитат от двадесет и четвърта глава!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
