Birthday Dance(BG Fanfiction)

Глава петнадесета

Гледната точка на Джъстин:
   Бях изключително щастлив от факта, че бившата ми и другите досадни момичета, които се бяха струпали около мен в мола, не успяха да провалят връзката ми с Аналия. Да, поскарахме се малко, но за щастие тя ми повярва. Довери ми се, а това беше най-важното. Нямах представа как щяхме да прекараме нощта, но определено не исках да я пускам да си тръгва. Исках да я задържа до себе си възможно по-дълго.
   С Аналия прекарахме дълго време в спорове, относно това къде да отидем. Тя предпочиташе да останем у дома и да гледаме филм, но по необясними за мен причини, изпитвах голямо желание да я заведа в любимия си бар, където нямаше стриптизьорки. Знам, че винаги трябва да се съгласявам с момичето си и да се старая да изпълнявам нейните желания, но тази вечер, наистина исках да отскочим до мястото. Исках да покажа на Ана, че тези места могат да бъдат и забавни, щом си с правилната компания. Разбира се, красавицата ми се опита да се измъкне с това, че няма какво да облече, но не знаеше едно нещо за мен. Това, че имам сестра. В момента е на доста дълга ваканция, но все пак пазя някои нейни дрехи тук за всеки случай. Позволих на Ана да си избере, която рокля си хареса, уверявайки я, че Лора няма да има нищо против.
   Междувременно, докато тя се приготвяше, аз трябваше да направя същото. Затворих се в спалнята си и набързо прерових гардероба си за подходящи дрехи. Накрая се спрях на черни джинси, бяла тениска и черно дънкено яке, което облякох отгоре. Погледнах се в огледалото и се уверих, че изглеждам достатъчно добре. Върнах се обратно във всекидневната, но още преди да съм направил и две крачки, спрях като закован на мястото си.

- Красавице… изумителна си. – успях да продумам, след като погледа ми се спусна по цялото тяло на Ана и извивките, които тя притежаваше и които ме караха да губя разсъдъка си. Беше облякла червена рокля, която на дължина достигаше до средата на бедрата й, черната й дълга коса беше накъдрена, а това изкусително ярко червено червило ме караше да искам да й направя неща, които не бива. Да не забравим да отбележим и високите токчета, които караха краката й да изглеждат още по-дълги.
- Благодаря. Ти също изглеждаш добре. – каза и се намръщи.
- Какво има?
- Защо ли имам странното усещане, че всички женски погледи отново ще са насочени към теб? – присви леко очите си, предизвиквайки смеха ми.
- Скъпа, не се притеснявай. Не ме интересува кои ме гледат. Нали аз ще гледам само и единствено теб. – уверих я, а тя се изчерви. – Е, ще тръгваме ли? – тя кимна положително и двамата се запътихме към входната врата на апартамента ми.