Birthday Dance(BG Fanfiction)

Глава двадесет и втора

Гледната точка на Джъстин:
   Ядосан и гневен – в последно време се чувствах все така. Колкото повече дни минаваха след раздялата ми с Аналия, толкова повече съжалявах. Онази нощ бях бесен, не разсъждавах трезво. Всичко случило се беше замъглило съзнанието ми и постъпих необмислено и глупаво. Не биваше да си го изкарвам на Ана, не биваше да обвинявам нея за всичко и със сигурност не трябваше да я зарязвам. Сгреших, да, но ми се искаше тя да не се отказва толкова бързо от нас, както направи. Виждам, че тя също страда и въпреки това не е напуснала онова място. Толкова е ината. Ако ѝ трябват пари може да вземе всичко, което имам, а не да продължава да се разсъблича пред разни перверзници. Готов съм на всичко, за да се върне при мен, но не и преди да се е отказала от този клуб. Не съм в състояние отново да пренебрегна цялото това безумие, нито пък да си затворя очите за работата ѝ. Както казах, ако иска да е с мен, ще трябва да се примири с моите пари и с някоя по-прилична работа и не толкова голяма заплата.
   Искам Ана да разбере и да осъзнае, че сложих край на връзката ни само за да я предпазя. Всичко, което искам е тя да е щастлива и да има някакво достойнство. Не го направих за себе си, а за нея. Цялата тази болка можеше да си я спестим, ако тя не беше толкова упорита и неотстъпчива. А сега я виждам със зачервени очи и тъга на лицето. Най-вероятно си мисли, че съм безчувствен пълен кретен, на който дори не му пука, но греши. Толкова много ми пука, че ми се иска да кажа майната му на всичко и да отида при нея, да я прегърна, да я целуна и да ѝ кажа, че всичко ще се оправи. За жалост не мога, не и докато не прозре истината и реалността. Макар всичко това, аз все още искам да си я върна, копнея за нея, за близостта помежду ни, но този път тя трябва да направи първата крачка. Трябва да знам, че е готова да се бори за нас, защото с всеки следващ час имам чувството, че я губя все повече и повече.
   Днес времето минаваше бързо. Лекциите свършиха по-рано за нас, тъй като имахме да репетираме за концерт. Отново се бяха събрали всички от отбора по танци на Аналия, както и онези непоносими момчета от другата група по танци. Особено не ми допада онзи, с който тя танцува. Имам чувството, че единствената му цел е да я обара отвсякъде. Вярно, че танцът им е по-такъв, но все пак трябва да знае къде да си държи тези ръце, освен ако не иска да се отърве от тях. Тогава с удоволствие ще му помогна. На всичкото отгоре не престава да ѝ говори нещо и всеки път като ги погледна Ана се смее заедно с него. Ако целят да ме накарат да ревнувам, то тогава са на прав път. Толкова ме дразни тоя кретен и толкова не мога да спра да мисля за момичето си и за всичко останало, че вече дори не знам къде се намирам. За пети път започваме с песента и аз все прецаквам нещо. Обърквам текста, избързвам с пеенето, забравям думите и концентрацията ми хич я няма. Момчетата, колкото и да са търпеливи започнаха да се изнервят от това.