Birthday Dance(BG Fanfiction)

Глава дванадесета

Гледната точка на Аналия:
   Прибрах парите, които си бях спечелила тази нощ, преоблякох се в нормални дрехи и излязох от клуба. Джъстин, както и предполагах, ме чакаше точно отвън, а изражението му ми подсказваше, че ни предстои сериозен разговор. Поздравих го, но той само се завъртя и тръгна на някъде. Последвах го без да задавам излишни въпроси. Колата му беше паркирана на ъгъла. Изглеждаше толкова скъпа и лъскава, че направо ме достраша да не я съсипя. Той отключи и двамата се качихме вътре. Настъпи неловка тишина, която допълнително ме изнервяше.

- Тази кола е невероятна. Каква марка е? – попитах и се усмихнах все едно нищо не се е случило. Ако отбягвам темата за клуба, работата ми и така нататък може и да ми се размине.
- Шевролет. – отговори ми лаконично той. Явно изобщо не беше в настроение за празни приказки.
- Страхотно, харесвам тази марка. – казах, а той ме погледна в очите и сякаш разгада, че се опитвам да се измъкна. Очите ми се насочиха към дръжката на вратата. – Аз смятам да тръгвам. Стана късно. – уведомих го и натиснах дръжката. Очаквах вратата да се отвори, но беше заключено. – Ще можеш ли да отключиш? – погледнах го отново.
- Не. Аз ще те закарам. – отвърна Джъстин и запали колата.
- Няма нужда, живея съвсем наблизо, а и имам нужда от малко разходка.
- Отиваме у нас. Трябва да поговорим за тази твоя професия и то сериозно. – твърдо заяви и дори не ми даде право да възразя. Не, че щях да го направя. Най-добре е още сега да си изясним нещата вместо да отлагаме.
- Виж, Джъстин, това е работата ми, с това си изкарвам парите, без значение харесва ли ти, или не.
- Искаш да кажеш, че дори и да те помоля да напуснеш, ти няма да го направиш?
- Не мога, Джей, имам нужда от тези пари.
- Тогава мога да ти намеря друга работа. Не е нужно да се разсъбличаш, за да се издържаш.
- Ти не разбираш.
- Обясни ми. Обясни ми защо по дяволите продължаваш да търпиш всичко това и не се махнеш от този скапан клуб?
- Защото къде другаде ще мога да изкарвам толкова пари за една вечер? Никъде. Дори и да започна работа в някое кафене или пък в магазин, толкова пари няма да видя дори и за един месец.
- Значи всичко е заради парите... страхотно няма що. За момент си помислих, че ти харесва да бъдеш стриптизьорка. – извъртя очи.
- Джъстин! – учудих се аз. – Много добре знаеш колко ми е неудобно и колко мразя да бъда такава.
- Тогава напусни. Просто зарежи всичко.
- Не мога. Аз не съм като теб пълна с пари, че да харча наляво и надясно и да не се притеснявам от нищо.
- Харча така безразборно, заради момичето, което не мога да си избия от главата. Ако не работиш повече там, тези пари, които давам, за да те видя как танцуваш мога просто да ги давам на теб, за да се издържаш с тях. Едно и също ще е, но с разликата, че няма да се разкарваш полугола пред погледите на тези перверзници, а ще бъдеш само с мен.
- Аз и сега искам да съм само с теб.
- Докажи ми го. Махни се от клуба. – отново повтори той.
- Джъстин... – въздъхнах аз. – В момента няма да постигнеш много като ме заплашваш да избирам. Само ще разрушиш доверието ми към теб. Моля те, да проявиш разбиране и да ме оставиш да правя, каквото съм си наумила, а по-нататък ще го обсъдим наново и тогава, ако съм си променила мнението, ще напусна и ще те оставя да ми намериш друга работа. – предложих му аз, но той остана замислен и дълго време не ми отговори. След няколко минути достигнахме до апартамента му и паркирахме пред една сграда в по-новата част от града.
- Добре. – изрече го и явно се примири с положението. – Съгласен съм, но само защото не искам да те изгубя. Все още съм много против да работиш там.
- Благодаря ти. – прошепнах. – Знам, че не ти харесва, но дори и ти да не се беше появил в живота ми надали щях да напусна преди да съм събрала достатъчно пари, ако това може да те успокои по някакъв начин.
- Нищо не може да ме успокои, но нека сега да забравим за това. Не искам повече да си съсипваме вечерта. Все пак днес беше първата ни среща. – напомни ми той. – Хайде, слизай и да се качваме.
- Всички момичета ли водиш у вас след първата среща? – поинтересувах се.
- Само специалните. - намигна ми той и най-накрая се усмихна. Усетих как започвам да се изчервявам, затова и побързах да изляза от колата му.