Birthday Dance(BG Fanfiction)

Глава четиринадесета

Очаквайте първа глава на новата ми история - утре!

Гледната точка на Джъстин:
   Бяха изминали само няколко минути, откакто Аналия я нямаше, но пък това време беше напълно достатъчно, за да бъда обграден от момичета, които познавам от университета и от някое, друго парти, може би. Една от тях беше Ребека, с която излизахме преди време. Разделихме се, тъй като осъзнах каква кучка е, а може и причината да беше в това, че освен с мен спеше и с някакъв футболист. Както и да е, преживях го. Тя не беше нещо особено и бързо я замених с друга. Двете момичета, които бяха с нея и се въртяха около мен, май че се казваха Моника и Барбара, или пък бяха Симона и Барби, не съм много сигурен, но нещо такова. Тях не мога дори да ги понасям. По-изкуствени няма накъде да станат. Ходят еднакво облечени, с прекалено много грим по себе си и говорят като малоумни. Не исках да бъда груб и за това не казах нищо. Оставих ги да си приказват около мен и се надявах Ана да се върне по-бързо, за да може да ме избави от тези мъки. Ребека се беше доближила прекалено близо до мен и може да се каже, че ме обарваше, а аз с всички сили се опитвах да ѝ се изплъзна. За жалост без успех. Хвана ръката ми и се приближи още повече.

- Джей, исках да ти кажа, че отдавна скъсах с Томи и сега не излизам с никого. Може да минеш някой път през нас, за да си спомниш колко хубаво ни беше. – прошепна ми тя, а аз се засмях на отчайващото ѝ предложение.

   Трябва да е луда, за да ми предлага такова нещо и да си мисли, че ще се съглася отново да сме заедно. Веднъж съм направил тази грешка, няма да я повтарям пак. А и сега си имам моята малка сладка Ана. За какво ми е тази... – дори не успях да си довърша мисълта, тъй като видях как приятелката ми ядосано мина покрай нас и се насочи към изхода на мола. Е, сега го загазих. Трябваше да се махна от тези превзети момичета веднага след като ме заговориха. Кой ли знае как е изглеждало отстрани?
   Без да им давам каквито и да е било обяснения ги зарязах и тръгнах след Ана. Не биваше да я оставям с грешното впечатление, което си е създала. Трябваше да ѝ обясня кой бяха тези и че те са никои за мен. Тя беше бърза и вече беше излязла от мола, когато успях да я настигна. Прекалено много ме забавиха хората около нас, а това, че тя не беше като другите момичета и ходеше с кецове, ѝ даде допълнително преднина. Не можех да си позволя да я изпусна. Всичко стана доста бързо. Ана тръгна да пресича, аз бях зад нея, но тя явно не видя колата, насочила се право към нея. Слава Богу, успях да издърпам върху мен в последната минута. Не ми се мислеше какво щеше да стане, ако не я бях стигнал на време. Нямаше да си го простя.
   Държах я близо до себе си, за да може да се поуспокои. Сърцето ѝ биеше бързо и се беше задъхала от бягането и това, което преживя току-що. Добре поне, че ѝ нямаше нищо и не се беше наранила.