Birthday Dance(BG Fanfiction)

Глава осма

Гледната точка на Джъстин:
   Не отричам, че не съм от най-умните в този университет или пък от най-надарените, но все пак много добре успявам да навържа нещата. И съм почти сигурен, че между Аналия и Лия има много повече общо от очите. Когато момичето от вчера ми каза, че името ѝ е Ема, изобщо не го повярвах. Изстреля го съвсем набързо, а и изглеждаше стресната от мен толкова, че щеше да направи всичко само и само за да ме разкара. Мислех си, че е заради самия мен, че я притеснявам прекалено много, но щом научих от приятелката ѝ как се казва, в главата ми светна една лампичка и много бързо си разясних ситуацията. Стресна се от това, че мога да разбера коя е. Аналия всъщност беше Лия, което би обяснило много неща. Имат абсолютно еднакви очи. В това съм сто процента сигурен. Еднакви са, защото по свой са уникални по свой собствен начин. Нарочно днес отново се загледах в очите ѝ и нямаше как да ме заблуди. Точно обратното стана. След като чух и името ѝ, вече бях сигурен, че между тях двете има връзка. Само дето не очаквах, че тя може да е онова момиче, по което съм луднал през последните седмици.
   Също така ми се разясни как вчера Аналия изведнъж се появи на улицата. Смяната на Лия беше свършила преди няколко минути и следователно е щяла да се прибира. Приготвила се е и е излязла, само че този път като Аналия. За нейно нещастие аз бях там и се размотавах, докато чаках момичето, което си мислех, че бих разпознал навсякъде. Тя не ме беше очаквала и успя да се измъкне преди да ми каже името си. А аз като глупак след това висях още половин час на студа да чакам Лия, която буквално се беше измъкнала под носа ми.
   Добре поне, че имах шанса да я засека още веднъж. Днес като видях мистериозното момиче се сетих, че не ми се беше представила, защото бързаше. А пък аз исках да науча името ѝ. След като учим в един университет, нямаше да е лошо да се познаваме. Естествено, то какво взе, че излезе, ние вече се познавахме.
   През целия останал ден мислех само за това и като премислях отново и отново нещата, се появиха няколко пропуска в тази така нелепа теория и вече не бях напълно убеден дали Аналия и Лия наистина са едно момиче. Вярно, че всичко до сега ме водеше към тази мисъл, но ми трябваха още доказателства, за да разсея съмненията си. Идеята се появи, докато с момчетата репетирахме за последно и беше напълно безумна. Наложи се да тръгна по-рано, отколкото трябваше, за което те ме напсуваха едно хубаво, но понеже разбраха, че е спешно, нямаше проблем. Стига да не говоря за далечната си леля, която днес уж пристига от Париж, всичко е наред.
   Последните часове свършваха само след няколко минути, а аз се въртях в двора на университета и чаках. Всъщност по-скоро се криех и чаках, но както и да е. Знам, че това ще прозвучи много налудничаво, но смятам да проследя Ана до клуба. Ако, разбира се, това беше мястото, където щеше да ходи. Може съвсем да съм сгрешил с предположенията си. Обмислих всичко внимателно и съобразих, че ако Аналия е Лия, то тогава тя би трябвало от училище да отива направо в клуба. От както се опитвам да науча коя е Лия, тя винаги отива много по-рано от необходимото, за да не се засечем. Следователно, ако тя отиде направо там, вече ще знам коя е истинската Лия. Ако ли не, май ще трябва официално да се обявя за напълно изперкал човек.
   Не ми се наложи да чакам много дълго преди Аналия да се появи. Отново беше с приятелката си и двете излизаха заедно от университета. Чудя се дали и тя знае къде е принудена да работи Лия, или не е казала на абсолютно никой, за да не се изложи на риск. Двете момичета продължаваха да вървят без ни най-малка представа, че съм зад тях. Ана беше по-високата от двете и много по-стройна. Не бих се съмнявал, че танцува невероятно дори най-обикновени танци, които не включват оскъдно облекло и заплащане. Тялото ѝ беше съвършено оформено и в главата ми се завъртяха мисли, за които беше по-добре да не разбира.
   Вървяхме още известно време, когато забелязах, че те са се насочили в съвсем различна посока от тази на клуба и шанса най-накрая да разгадая загадъчното момиче намаляваше все повече и повече. Не се минаха и две минути, когато те завиха към общежитията. Отлично видях как двете влязоха и ми стана ясно, че тя не е момичето, което търся. Разочаровах се и ми идеше да ударя нещо. Цял ден съм си губил времето с някакви измислици. Мамка му. Препсувах още няколко пъти и реших, че е най-добре да си тръгвам.
   Само дето нещо отново привлече погледа ми към входа на сградата. Ана беше излязла и се оглеждаше наляво и на дясно. Дали пък не ме беше забелязала? Нищо чудно, помислих си аз и се скрих по-добре. След малко като погледнах тя беше тръгнала набързо за някъде. Тази работа ми се стори съмнителна и след кратко обмисляне на нещата се реших да я последвам.
   Разпознах маршрута ѝ, който водеше право към клуба, едва когато го наближихме. Вече не предполагах нищо. Това момиче така ме измъчи днес, че тотално ме обърка. Накара ме да се замисля много повече, отколкото иначе бих и надали има друга, на която да съм обръщал толкова внимание, така както на нея. Лия пресече и последната улица до клуба и влезе вътре. Първоначално дори не схванах какво трябва да ми говори това. Стоях и си мислех за всички налудничави теории и че все пак съм бил прав. Аналия е Лия. Невъзможното стана възможно.
   И, естествено, вместо ситуацията да стане по-проста, както си мислех, всъщност нещата се усложниха. Вече знаех, че е тя. Знаех истинското ѝ име, къде живее и къде учи. Чак сега си дадох сметка, че това не опростява абсолютно нищо. Сега, когато съм наясно с всичко се предполага да ѝ кажа. Само, че нямам никаква представа как тя би го приела. Едното е да ме отхвърли напълно, да не ми говори и да не ме отразява, а другото... наистина не знам каква реакция да очаквам. Ако пък не ѝ кажа, а тя разбере ще стане много страшно. Тогава със сигурност няма да иска да ме вижда. Нямам никаква представа какво се предполага да направя. Довечера ще се отбия през клуба, но не мисля, че ще е подходящо да ѝ кажа. По скоро ще изчакам до утре. Мхм, утре ще говоря с нея. Или пък другия ден. Не знам. Ще видим, но за сега не трябва да се издавам по никакъв начин. Ни най-малко.

Цитат от девета глава!