Birthday Dance(BG Fanfiction)

Глава двадесет и четвърта

!В главата има открито сексуално съдържание!

Гледната точка на Аналия:
   Най-накрая дойде края на тази ужасна седмица. Не знам как успях да издържа без да откача напълно. Джъстин, естествено, не направи нещата по-лесни. През целия ден ме следваше из университета като изгубено кученце. Честно казано не мога да го разбера. Ту къса с мен и ми казва, че няма как да сме заедно, ту в следващия момент не ме изпуска от поглед и ревнува като луд от Кейлъб. Омръзна ми да не знам какво следва, да решава най-накрая и да се приключва. Аз нямам намерение да напусна работата си, така че това би трябвало да е краят за нас, колкото и болезнено да звучи. През последните часове изобщо не бях съсредоточена и размишлявах единствено върху връзката ми с Джъстин. Трябваше да поговорим за нас и затова дали има въобще някакъв шанс да се съберем, защото в момента и двамата само се измъчваме. Ако това наистина е края, то няма смисъл да продължаваме с излишните драми.
   Събирах смелост цели пет минути преди да изляза от кабинета. Мислех си, че Джъстин ще е там и ще ме чака, както след всеки преден час днес, но този път го нямаше. Може би все пак се е отказал – помислих си, поне не ми се наложи да говоря с него. И двамата щяхме да си причиним повече болка ако беше останал, а така просто може да се измъкне бавно и незабележимо от живота ми, макар че това няма да ми помогне да го забравя. Никога не е толкова лесно, колкото изглежда.
   Бяхме свършили с лекциите, нямахме репетиции и затова Грейс предложи да поканим Кейлъб и да отидем до мола. Аз бях съгласна, но не ми се искаше да им провалям първата среща и затова настоях да се прибера в общежитията. Приятелката ми, както и предположих, не беше съгласна да ме остави и бях сигурна, че няма да го направи. След дълги преговори аз, все пак, се съгласих да отидем тримата там. Грейс ме убеди, че не иска първата ѝ среща с него да бъде в мола и тя да е била тази, която го е поканила, а и ѝ трябва малко време да го опознае преди да се хвърли през глава във връзка, от която може нищо хубаво да излезе. Като моята например. Защо винаги най-готините момчета те прецакват най-много? Не е честно за нас момичетата. Влюбваме се, а после за едното нищо и вече сме с разбити сърца. Скапана работа.
   Звъннахме на Кейлъб, но той щял да се позабави малко и затова се прибрахме и преоблякохме. Не ми се занимаваше кой знае колко да подбирам тоалети. Навлякох първото, което ми попадна, а това беше спортната ми пола и една по-къса бяла тениска. Нищо кой знае какво, но съм сигурна, че на Джъстин щеше да му допадне. Веднага след като тази мисъл мина през главата ми, ми се искаше да се гръмна. Не бива вече да мисля за него, не бива дори да си представям как ако беше тук щеше да се подсмихне с онази негова усмивка, която обожавам, нито пък как щях да го целуна, а след това да му позволя да прави неща с тялото ми, каквито никой друг преди не е правел. Не, със сигурност не биваше да мисля за това. Въображението ми само прави нещата по-зле. Прибрах си телефона в джоба и отидох в стаята на Грейс, за да се разсея. Помогнах ѝ да си избере нещо, което щеше да се хареса на Кейлъб. Макар че той ще я хареса дори да е облечена с чувал вместо рокля. Точно, когато и тя вече беше готова, той ни писа, че ни чака долу.