Birthday Dance(BG Fanfiction)

Глава единадесета

Гледната точка на Аналия:
   Поканата за среща, която Джъстин ми беше отправил, все още ми се струваше твърде нереална. Той ме харесваше. И това нямаше нищо общо с професията ми като стриптизьорка. Снощи ми го беше доказал. Думите му, докосванията му, начинът, по който ме гледаше, докато танцувах… не можеше да се сравни с нито един клиент, който някога съм имала. Ръцете му ме изгаряха, а когато ме целуна, забравих за всичко около нас. Забравих къде сме, забравих каква съм, почувствах се като едно напълно нормално момиче, което преживява нещо подобно. Не спирах да мисля за това. Не можех да си го избия от главата. Усещах на къде отива това между нас и донякъде започвах да се плаша. Много неща можеха да се объркат, ако не внимавам, но вече беше твърде късно. Съгласих се на това да изляза с него. Единственото, което не знаех беше мястото и часа. Той не ми каза нищо повече. Освен това, нямах и телефонния му номер. Не можех да се свържа с него по абсолютно никакъв начин.
   Поредната нощ на забавления в The Royals, тепърва започваше. Клиенти продължаваха да прииждат, а ние с момичета бяхме ужасно заети. Нямахме никаква почивка. Индивидуалните танци също бяха много желани. За два часа, имах повече от петима клиента, които за щастие бяха от онези, които държат ръцете си плътно до тялото. Непрекъснато мислех за Джъстин. Беше едно да танцувам на някой четиридесет годишен господин и съвсем друго на него. Щях да излъжа, ако кажа, че снощния танц не ми хареса. Даже точно обратното. Допадаше ми идеята да го подлудя. Именно тези мисли, ме поддържаха през последните няколко часа и ми помагаха да си върша работата правилно.
   Приключих с шестия клиент и се оттеглих в съблекалнята, за да се подготвя за седмия, който сигурно вече ме очакваше. Имах време, колкото да пийна малко вода и да освежа грима си. Затегнах маската си, за да съм сигурна, че няма да падне, докато траеше танца. Набързо се огледах в огледалото и се върнах в частното сепаре. Определено не очаквах, че той ще е този, който ще се нуждае от услугите ми.

- Какво правиш тук? – попитах, а усмивката, която не бях способна да прикрия, се показа на лицето ми.
- Не може ли да посетя красивото си момиче? – думите му ме накараха да се изчервя. Той наистина беше различен. Нямаше нищо общо с останалите момчета, с които съм имала възможност, да проведа, какъвто и да било разговор.
- Благодаря, че си тук. Само присъствието ти ме кара да се чувствам по-добре.
- Радвам се да го чуя, красавице. – приближи се към мен и ръцете му се увиха около кръста ми. Щях да го прегърна, но той имаше други намерения. Устните му бавно и нежно се залепиха за моите, а последвалата целувка едва не ме събори на земята. Добре, че ме държеше. Не знам защо, но устните му ме опияняваха напълно. Снощи ми подействаха по същия начин. Целуваше ме за втори път, а вече бях пристрастена. Как го правеше? Само с една обикновена целувка ме караше да се чувствам по някакъв неописуем начин. Всичко в мен гореше, когато съм близо до него. За жалост, липсата на въздух ни принуди да се отделим един от друг. – Днес е натоварено, нали? – кимнах положително. – Е, имаме половин час, за който трябва да оправя настроението ти. Гладна ли си? – попита и посочи готовата храна, която вече беше сервирана върху масата, където обикновено клиентите ми се напиваха до неузнаваемост.
- Определено.
- Хайде, скъпа. – хвана ръката ми и ме поведе към масата. Настанихме се на столовете и останах приятно изненада от аромата, който се носеше от храната.
- Не е за вярване, че плащаш и даваш куп пари само за да ми донесеш храна. – казах и отхапах от вкусния сандвич, който стоеше пред мен.
- Красавице, не се тормози с такива мисли. Бих дал и повече пари само и само да видя тези твои красиви сини очи и тази прекрасна усмивка. Ти си специална за мен, Аналия. – ръката му леко погали бузата ми, предизвиквайки тръпки да преминат по цялото ми тяло.
- Съжалявам, че те помислих за човек, който би ме наранил.
- Никога не бих те наранил, Ана. Обещах, че няма да кажа на никого и ще изпълня обещанието си. Няма да те изложа на риск, няма да издам тайната ти, защото не искам да страдаш. Искам единствено да бъдеш щастлива и аз да съм причината за това.