Birthday Dance(BG Fanfiction)

Глава двадесета

Гледната точка на Аналия:
   Колкото и да се опитвах да бъда силна, откакто се прибрах вчера в ужасната си стая в общежитието, сълзите така и не спряха. Не мога да повярвам как за един миг всичко между нас свърши. Просто така, той се отказа от мен сякаш аз не знача нищо за него. Но Джъстин е прав, аз не го заслужавам, той се нуждае от някоя, която не работи в долнопробен клуб като този и не се разсъблича пред разни мъже. Дори и да напусна работата си, аз пак няма да съм достатъчно добра за него. Предполагам, че по-добре ще му е без мен. Та нали аз съм причината в момента той да е с насинено око.
   Eдна част от мен все още се надяваше той да се върне и целия този скандал, който имахме вчера да бъде забравен. Никога до сега не съм изпитвала толкова силни чувства към някого. Никой до сега не ме правел толкова щастлива, колкото него. Джъстин направи жалкия ми живот, който включваше само работа и университет, много по-забавен. Караше ме да се чувствам специална, красива, значима, докато сега изпитвам само болка, тъга и разочарование. Разочарована съм от себе си, защото не можах да изпълня единственото, което искаше той – да напусна работа. Предадох го като избрах работата пред него, но ме беше страх. Ако напусна това означава, че доходът ми, макар и малък, вече няма да го има. Няма да има на какво да разчитам освен на Джъстин, а аз не искам да съм му в тежест. Вече достатъчно е похарчил за мен, не мога да му позволя да продължава с това. Затова колкото и да ме болеше, трябваше да го оставя да си отиде. Заради негово добро, за да си намери някоя, която го заслужава, защото очевидно това не съм аз.
   Почти цялата вечер не бях мигнала, но за съжаление днес е едва вторник и тази гадна седмица ще се влачи с години. Отидох на лекции, но честно казано проспах повечето от тях и не знам защо изобщо си направих труда да дойда. Грейс разбра, че нещо лошо се е случило и тъй като беше единствената ми най-добра приятелка нямаше как да скрия подобно нещо от нея. Пропуснахме последните два часа и се върнахме в общежитията. Този път ѝ разказах всичко. За клуба, за първия път, когато видях Джъстин, за всичко станало след това, разказах ѝ за това колко упорит беше той и как не спираше да търси коя е Лия. Грейс мълчеше през повечето време и ме слушаше. Остави ме да говоря, но когато стигнах до случилото се вчера, отново усетих сълзите, които се спускаха по лицето ми. Приятелката ми ме прегърна и ме остави да се успокоя докато съм в състояние отново да говоря. Обясних ѝ какво стана с онзи негодник в клуба, как Джъстин му се нахвърли, как след това намерих приятеля си с подуто око подпрян на стената и как той ме накара да избирам между него и работата. Колко ме беше страх, колко ме болеше. Грейс се държа изключително мило с мен, макар че току-що ѝ бях казала нещо съвсем ново свързано с мен, нещо, за което я бях лъгала. Чувствах се ужасно, а тя ме утешаваше. Твърдеше, че разбира защо не съм ѝ казала и че това не е от значение сега, когато вече съм ѝ се доверила напълно. Толкова ме подкрепяше и съм ѝ толкова много благодарна за това, че не знам как ще ѝ се отплатя. Тя наистина е най-добрата възможна приятелка, която някога мога да имам.
   Говорихме си още доста. Тя се опита да ме разсее с разни клюки от университета и може да се каже, че успя. За жалост обаче времето ни свърши, когато и на двете телефоните ни започнаха да звънят от съобщения. Днес имахме репетиция, за която напълно бяхме забравили.