Birthday Dance(BG Fanfiction)

Глава десета

Гледната точка на Джъстин:
   По дяволите, Браян може да върви по дяволите. Ако не се беше намесил между мен и Аналия, тя нямаше да избяга и сега да се крие кой знае къде. Приятелят ми се появи във възможно най-неподходящия момент. Исках да ѝ обясня, че наистина не е нужно да се притеснява от това, че аз знам. Нямах абсолютно никакво намерение да разгласявам какво работи тя или пък да я унижавам. Намеренията ми към Лия бяха съвсем други. Исках да я опозная, да се сприятеля с нея, да я поканя на среща и тя да приеме не защото ще я е страх от това да не се раздрънкам някъде, а защото ще ѝ е приятно да е с мен. Това е всичко. Но тя не го знае. Не знае, че може да ми има доверие. И сега заради Браян дори не мога да ѝ го обясня.
   Нещата съвсем се объркаха. След като тя избяга, приятеля ми не спря да се чуди и да ме пита от къде му е толкова познато това момиче. Колкото бях изнервен, той допълнително наливаше масло в огъня. Когато ми омръзна да го слушам, го напсувах едно хубаво и си тръгнах. Той надали въобще е схванал какво се беше случило, но за сега e по-добре да не разбира. Не ми се занимаваше и с него, а и не знаех какво да му обяснявам. Казах на Аналия, че няма да я издам пред никой и ще гледам да си спазя обещанието. Това пък означава да излъжа Браян, а с него сме приятели от малки и му споделям всичко. Нямам никаква идея какво ще правя, но се забърках в доста голяма каша.
   През целия ден в университета не успях да засека Аналия нито веднъж. Или наистина знае как да ме избягва, или си беше тръгнала. Предположих, че е второто, макар че продължих да я търся с поглед навсякъде из сградата. Нищо не се знаеше със сигурност, може да е била през цялото време пред очите ми, както се оказа, че е било, а аз да не я забелязвам. На обяд се засякох с приятелката ѝ, но от Лия нямаше и следа. Доста размишлявах дали да не отида и да попитам къде е, но в крайна сметка не го направих. Дори да не успея да говоря с нея през деня, знам къде винаги мога да я открия през вечерта.
   Лекциите минаваха много бавно и целия ден се влачеше. Щом приключи и последната, вече нямах никакво търпение да се махна, колкото се може по-бързо от тук. Днес не ме интересуваха репетициите с групата. Реших, че един ден мога и да ги пропусна. Качих си се в колата и отидох до нас. Оставих си нещата, хапнах набързо и след половин час вече бях готов да отида в клуба и да обясня на Аналия цялата ситуация. Надявах се да е там и да не се е направила на болна, за да избегне срещата ни. А, ако ли пък не е, винаги има утре. Не мисля да се отказвам, докато тя не ме изслуша, а тя ще го направи, защото не може вечно да ме отбягва.
   Паркирах колата си на известно разстояние от клуба, взех си парите и заключих. Този квартал не беше никак добър и не ми се рискуваше да ми задигнат превоза. Охраната, както винаги ми поиска личната карта, а аз му я дадох. Нямаше как да не ме е запомнил, но такива са правилата. Взех си я обратно и влязох във вътрешната част. На пилоните се разкарваха няколко момичета, но не и тази, за която съм дошъл. Лия не се виждаше никъде и реших, че така няма да я намеря. Трябваше да попитам някой. Собственика явно го нямаше, затова и спрях едно доста разголено момиче с прекалено много грим по себе си. Тя би трябвало да знае дали Лия е въобще на работа.