Birthday Dance(BG Fanfiction)

Глава деветнадесета

Гледната точка на Аналия:
   Все още ми беше трудно да приема случващото се. Не мога да повярвам, че онзи негодник почти ме разсъблече, а никой не забеляза нищо. Дори и да са го направили, защо им е да правят нещо по въпроса? Нали аз съм просто една стриптизьорка? Пред очите ми беше само онази картинка, в която Джъстин се появи и се сби с онзи. Това, което ме караше да изпитвам някакво странно чувство в стомаха си, беше факта, че той се сби заради мен. Никой преди не се осмелявал да направи подобно нещо за мен.
   Наистина бях притеснена за момчето си. Познавам охраната и Дерек и знам, че не толерират побоища в клуба, макар и да е било заради момиче, което е имало нужда от помощ. Сигурна съм, че Джъстин щеше да го направи дори и да беше за някоя друга. Той не би стоял безучастно отстрани, наблюдавайки. Побързах да се облека, защото трябваше да видя дали беше добре. Не знам защо, но имах някакво предчувствие, че се е случило нещо лошо. Имах още цял час преди да свърши смяната ми, но щях да си позволя да изляза за малко. Едва ли някой ще забележи отсъствието ми. Измъкнах се през вратата, откъдето успях да видя, че момчетата изведоха Джъстин и останах като потресена, когато го видях да лежи на студения асфалт. Сърцето ми се сви и заби по-бързо. Приближих се до него и вниманието ми веднага беше привлечено от окото му, което се беше надуло. Отсега си личеше синината, която беше на път да се образува. Не ми се мисли как ще изглежда утре сутрин.

- Джъстин, добре ли си? – попитах го, опитвайки се да преглътна сълзите си. Аз бях причината за състоянието му в момента. – Хайде, нека ти помогна да се изправиш.
- Остави ме. – Джъстин се отдръпна от мен, отказвайки помощта. Но какво му ставаше?

   Успя да се изправи сам и някак си се задържа на краката си, но в очите му се четеше гняв. Да не би да си мисли, че ми е било много приятно, когато онзи разкопча сутиена ми?

- Джъстин, много съжалявам. – извиних се, заради цялата бъркотия, която създадох. – Аз, не исках да… - започнах, но той ме прекъсна.
- Ти не си виновна, че онзи не може да държи ръцете си до тялото, но ти си виновна, защото продължаваш да работиш тук. – знаех, че няма да ми се размине. Знаех, че щях да понеса вината си по един или друг начин. Очевидно, отново започвахме темата с работата ми.
- Знаеш, че така изкарвам достатъчно пари, с които успявам да се издържам.
- Аналия, престани! Стига! Не всичко е пари. Ако трябва да съм честен, в момента съм меко казано бесен. Охраната на шибания ти шеф едва не ме пречука. И за какво? Само защото исках да защитя момичето си.
- Успокой се, моля те. – не исках да се караме. Имах нужда от него. Чувствах се ужасно омърсена след инцидента с пияницата и единственото, което исках беше да ме прегърне, да ме целуне и да ми каже, че всичко е наред.
- Не ми казвай да се успокоя. Не мога. И да искам, не мога. Колко пъти се е случвало подобно нещо тук? На Дерек изобщо пука ли му за Вас? Това е стриптийз клуб, не публичен дом.
- Да не мислиш, че ми беше приятно?
- Знам, че не ти беше. Видях, че се опита да се измъкнеш, но не можа и затова се намесих. Погледни ме... мръсен съм, имам кръв по себе си, но и за капак на всичко, онази горила реши да ми даде урок, задето защитих достойнството ти.
- Да, виновна съм. Признавам, че имам известна вина като продължавам да работя тук, но ние говорихме относно това. Не си ли разяснихме всичко? – попитах го, страхувайки се от отговора.
- Не, Ана, очевидно не сме. Съгласих се да се вихриш по пилона, но ако си мислиш, че ще приема нормално и спокойно това, че някакви мръсни изроди ще те разсъбличат, мисля, че трябва да приключим още тук и сега.
- Какво… какво означава това? – усетих как започнах да треперя. Не исках да ме зареже. Не и заради нещо подобно.
- Докато не се откажеш от тази работа, докато не напуснеш това отвратително и долно място, не ме търси. – отвърна със студен тон, а думите му се забиха право в сърцето ми.
- Караш ме да избирам между теб и работа, с която успявам да преживявам? – той кимна положително. – Това не е честно! Джъстин, ти наистина искаш да ме нараниш.
- Не искам да те наранявам, Ана. Ти значиш толкова много за мен.
- Но го правиш. Как очакваш да избера? – попитах през сълзи. – Мразя работата си, но се нуждая от нея, Джей. Защо отказваш да разбереш това?
- А, не се ли нуждаеш и от мен? Аз не съм ли ти нужен?
- Не мога… - прошепнах тихо по-скоро на себе си, отколкото на него. – Не мога да напусна клуба, Джъстин. Съжалявам, наистина. Все някога ще си тръгна от тук, но точно сега… не мога да си го позволя. – извиних се. – Ще се връщам на работа. – поясних и се обърнах в другата посока, за да не види сълзите, които вече се спускаха от очите ми.

   Отворих вратата и се вмъкнах отново в проклетия клуб, който дори успя да застане между мен и Джъстин, към който бях започнала да изпитвам наистина силни чувства. Целият ми грим сигурно беше размазан. Трябваше задължително първо да мина през съблекалнята, за да се пооправя, преди да се върна на дансинга. Точно сега исках да съм сама. Изобщо не останах приятно изненадана, когато видях Лидия вътре. Стоеше сякаш ме очакваше, а когато ме видя една самодоволна усмивка се прокрадна върху лицето й.

- Джъстин, заряза ли те? – попита без да увърта.
- Какво те интересува? – усетих, че се държа грубо, но не ми пукаше. В подобен момент като сега, тя е последният човек, към когото ще се държа мило.
- Интересува ме, защото сега след като разбра, че работата за теб е по-важна от него, аз с удоволствие ще напусна и ще заема твоето място. – подсмихна се, а на мен ми се искаше да я хвана за косата.
- Стой далеч от Джъстин. – обадих се. – Да, може да имаме проблеми, но той никога не би те погледнал.
- Защо не? И двете сме стриптизьорки тук. Освен това мисля, че съм малко по-красива от теб, така че шансовете ми са доста високи.
- Слушай… - дори не знам как се бях озовала до нея и как я бях хванала за косата. – Стой далеч от Джъстин. Няма да го казвам за трети път. – изсъсках.
- Какво ти става? Откачена! Пусни ме! – извика, а аз го направих. – Луда. – чух я, макар че се опита да бъде тиха, но просто не ми се занимаваше. – Ще си платиш за това. – не обърнах внимание на заплахата й. Вместо това оправих грима си, опитах се да забравя проведения разговор с Джъстин и отидох да завърша смяната си.

Цитат от двадесета глава!