Birthday Dance(BG Fanfiction)

Глава първа

Гледната точка на Аналия:
   През целия ми живот, всеки път, когато говоря с някого за първи път, винаги съм получавала комплимент за очите си. За това колко сини и колко красиви са те. В себе си винаги съм харесвала най-много тях. Никога не съм подозирала, че именно те могат да ме въвлекат в най-прекрасното чувство на света. А именно любовта.

   Животът ми никога не е бил приказка. Родителите ми никога не са били със сигурни доходи, никога не съм получавала прекалено скъпи подаръци за Коледа и не съм посещавала луксозни курорти всяко лято. Бях момиче, което от малка беше научена да пести средствата си и да бъде готова на всичко, за да си осигури поне малко пари, с които да преживява. За щастие в гимназията открих своята страст. Обожавам да танцувам. Все още бях в несвяст, че преди две години спечелих пълна стипендия за най-престижното учебно заведение в САЩ, което се занимаваше с изкуство. Университетът Джулиард в Ню Йорк, предлагаше развитие в три области. Музика, танци и сценично изкуство. Мечтата ми беше да уча тук и съм повече от щастлива, че имам възможността да съм част от това.
   Нищо никога не е перфектно. Преместването ми в Ню Йорк струваше много пари на родителите ми и почти ги разори. Принудена съм да работя и да уча едновременно. За жалост работата ми никак не беше мечта. Това да съм стриптизьорка в The Royals, не бе престижно. Трябваше да се справям с много трудности всеки ден. Трябваше да лъжа за възрастта си. Бях на двадесет, но във фалшивата си лична карта бях на двадесет и три. Никой не знаеше за мен. Бях нещо като момиче с две лица. През деня бях Аналия. Обикновена двадесетгодишна студентка, която влагаше цялата си страст в танцуването, а през нощта слагах черна маска и се превръщах в Лия. Съблазнителна стриптизьорка, която забавляваше гостите на най-престижния клуб в центъра на Ню Йорк. Работата включваше доста физическа дейност, но поне заплащането беше прилично. Седемстотин долара на месец. С тези пари и тези от стипендията успявах да помогна на родителите си и да спестявам по-малко за апартамент. Животът в общежитията не е слънце. Мама и татко естествено не знаеха за истинската ми професия. Никой не трябваше да научава. Ако това се случи, има голяма вероятност да загубя стипендията си и университета да ме изгони. Това няма да го преживя. Ето защо нямах много приятели. Всъщност, имах само една приятелка, с която не говорихме за нищо друго освен танците в университета. Казваше се Грейс. Повечето ми по-близки приятелки бяха от клуба, но дори и те не бяха като онзи добър приятел, от който всеки се нуждае.
   The Royals. Собственост на Дерек Смит. Моят шеф и царят на забавлението за мъже. Притежаваше над десет стриптийз клуба в целия град. На месец правеше повече пари, отколкото аз правих за шест месеца.
Обстановката вътре в клуба беше повече от луксозна. Пилоните бяха излъскани до блясък, а сепаретата почистени. Всички се подготвяха за вечерта, която наближаваше. Поздравих бармана и жените, които се грижеха за чистотата и се запътих към съблекалните. Отворих вратата и се сблъсках с миризмата на козметика и примеси от доста тежки парфюми.

- Аналия, крайно време беше да се появиш. - Лидия, една от колежките ми и също така една от големите звезди на The Royals, се обади.
- Съжалявам. Закъснях. Задръстване. - отговорих. Истинската причина за закъснението ми всъщност беше, че бях в университета.
- Това е костюмът ти за тази вечер. Обличай го и гледай грима ти да подхожда. - подаде ми червено изрязано бельо, с черни колани, които се захващаха около корема ми, за да го подчертаят. Част от редовното ми облекло бяха черните дантелени чорапи, които стигаха до средата на бедрото ми и си пасваха с черните дванадесет сантиметрови токчета.
- Защо си облечена различно от нас днес? - посочих останалите момичета, които носеха абсолютно същите... дрехи като мен.
- Дерек ми съобщи, че днес имаме рожденик. Иска аз да го поема в частното сепаре, така че тази вечер сте без мен. Дано не Ви липсвам. - о, повярвай, няма да липсваш на нито една от нас.

   Половин час по-късно из клуба зазвуча музика. Светлините светнаха, а това беше сигнал за мен и останалите момичета. Завесите се разтвориха и ние пристъпихме към пилоните. Понякога имах чувството, че подсвиркванията и виковете на мъжете, надвикваха музиката. Захванах се за пилона и започнах да изпълнявам обичайните движения, които вече знаех повече от перфектно. Следвах ритъма на музиката и се молех никой да не поиска индивидуален танц от мен. Да, изкарвах повече пари, но не се наслаждавах на чувството ръцете на някой четиридесет годишен мъж да обарват тялото ми сякаш съм кукла.
   След четири танца от по две минути, бях повикана от Дерек. Отлично знаех какво означава това. Някой ме искаше за индивидуално шоу. Не бях поласкана, но признавам, че ми стана любопитно след като видях Лидия, която излезе повече от бясна от частното сепаре. Изпратиха ме вътре, карайки очите ми да попаднат на най-привлекателния двадесет и един годишен мъж, който някога бях виждала тук. Името Джъстин беше изписано под надписа Честит 21 Рожден Ден. Е, това определено щеше да е един специален танц за рожден ден.