The Royals. Един от най-добрите стриптийз клубове в центъра на Ню Йорк. Мястото, което всяка нощ бива посещавано от мъже, които искат да се измъкнат от ревнивите си съпруги и от студенти, които просто търсят забавление. Никой не вижда това, което вс...
Гледната точка на Аналия: Бях сигурна, че никога преди през целият си живот, не съм била толкова притеснена. Нервите ми не бяха и на половина толкова обтегнати, когато започвах работа в клуба и ми се наложи да използвам фалшивата си лична карта, но разбира се там едва ли трябваше да се запознавам с нечии родители. Сега, обаче нещата стояха по съвсем различен начин. Да, Джъстин беше клиент, но не бях подозирала, че ще започнем връзка. Още по-малко, че ще стигнем до момента, в който ще трябва да се срещна с майка му и баща му за първи път. Като всяко едно момиче, и аз имах своите притеснения. Това бяха хората, които го бяха отгледали и го бяха превърнали в това страхотно момче, което обожавам повече от всичко друго. Естествено, че си задавах въпроса: Ами, ако не ме харесат? Какво се предполагаше, че ще случи тогава? Не можех, а и не исках да оставям Джъстин. Искрено се надявах, че нито един от лошите сценарии, които съчинявах в мислите и съзнанието си, нямаше да се сбъдне. Разбира се, най-големият ми страх беше, че ще узнаят истината. Ако не сега, то с времето със сигурност ще научат, че съм била или все още съм стриптизьорка. Кой свестен родител би позволил на перфектния си син да излиза с момиче, което се съблича за пари? Вярно, че любовта е по-важна от който и да било друг предразсъдък, но не беше изключено да пожелаят да се разделим. Това, което също пораждаше известно притеснение в мен бе факта, че ще прекарам Коледа и новогодишните празници с тях. А, ако не ме харесат, ще е изключително неловко и навсякъде ще витае напрежение. Мразех, когато тези две се съберат в едно. Беше повече от неприятно.
- Красавице, отново ли се тормозиш с това, че нашите няма да те харесат? – гласът на Джъстин ме извади от транса, в който бях изпаднала, връщайки ме в реалността, където двамата се намирахме в автомобила му. - Представи си, че наистина стане така? Какво ще правим тогава? – попитах, карайки го да се замисли. - Ще се опитаме да им докажем обратното. Ако не проработи, си събирам багажа и ще се оправям сам. Предпочитам да съм щастлив с теб, отколкото да угаждам на тях и да не те имам до себе си. Ана, обичам те. Не се съмнявай в чувствата ми. Каквото и да стане, аз ще остана заедно с теб. Обещавам ти. – усмихна ми се, а аз сведох поглед надолу, изчервявайки се за пореден път от добре подбраните му думи. - Боже! – извиках, осъзнавайки нещо, което трябваше да съм свършила много отдавна. - Какво има? – Джъстин извика след мен. - Забравих да купя подарък на родителите ти. – започнах да изпадам в паника. - Нима? – погледна ме глупаво. – Заради това, едва не загубих контрол над колата. Щяхме да се разбием някъде само защото ти не си купила подарък. - Джъстин, говоря сериозно. Това е крайно неуважително. Не се ходи на гости, още по-малко пък за първи път, и то с празни ръце. Трябва да спрем някъде, за да изберем нещо. - Скъпа, не се притеснявай. Родителите ми са свикнали. Няма да си първото момиче, което водя у дома и което не им е подарило нещо. – Джъстин отново се изказа неподготвен, с което си спечели удар по рамото. – Това за какво беше? - За да не ме сравняваш с бившите си. За разлика от тях, аз искам да направя добро впечатление. - Милата ми, ти би направила добро впечатление и без да харчиш парите си. Всичко е наред. - Но аз наистина искам да им купя нещо. - Добре. Тогава не мога да ти откажа. – усмихна се и набързо направи обратен завой като тръгна в посока към големия магазин, където бих могла да избера нещо хубаво.
Трябва да призная, че това да избера подарък за родителите му, се оказа доста по-трудна задача, отколкото очаквах, че ще бъде. За щастие, Джъстин успя да ми помогне, макар че доста трудно успя да си спомни какво точно харесва майка му и по какво точно си пада баща му. Най-накрая се спряхме на нещо, което мисля, че щеше да се хареса и на двамата. Или поне така се надявах. Пътят до къщата, където живееха Катрин и Джеймс беше малко извън Ню Йорк. В едно от по-далечните предградия. За разлика от мен, Джъстин беше израснал в този район и го познаваше изключително добре. В мига, в който спряхме пред дома на родителите му, вече бях на път да загубя съзнание от толкова стрес. Не знаех какво ще правя. Никога преди не се бях запознавала с родителите на някое момче. Беше ми притеснено, дори когато ставаше въпрос за приятелките ми от началното училище. Винаги съм се притеснявала твърде много от мнението на хората и може би заради това сега бях на тръни. Не исках да го правя. Имах огромни колебания, но бях обещала на Джъстин и щях да изпълня обещанието си. А, и по-добре с тях на Коледа, отколкото сама в мизерното общежитие. Трябва да призная, че определено не очаквах посрещането, което получих. Само няколко минути след като прекрачих прага на дома им, осъзнах, че всичките притеснения и безсънни нощи са били напразни. Родителите на Джъстин бяха изключително мили и ме приеха сякаш бях част от семейството им. Зарадваха ми се много повече от хора, които ме виждат за първи път. А, когато разбраха, че сме им купили подарък, очите им светнаха още повече. Напълно оправдах Джъстин, че не ни е трябвал, защото няма нищо по-хубаво от това да видиш усмивките на лицата им. Е, очевидно, Коледа няма да е дори и наполовина толкова неловка, колкото си мислих. Даже точно обратното. Мисля, че ще си прекараме чудесно. Трябва да благодаря на невероятното момче до мен затова, че буквално ми подари най-прекрасните празници, които съм имала, откакто съм в Ню Йорк.
Цитат от двадесет и осма глава!
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
