Birthday Dance(BG Fanfiction)

Глава двадесет и шеста

Гледната точка на Аналия:
   Вчерашната нощ беше най-уникалната в целия ми живот. Никога преди не съм изпитвала толкова силни чувства и усещания, а Джъстин направи всичко наистина специално. Никога не съм мислила, че толкова ще ми хареса да бъда с него и то по такъв начин, но честно казано нямам търпение отново да повторим станалото снощи. Бях се събудила преди него и тъй като не ме свърташе на едно място от емоции и щастие, станах внимателно от леглото. Мястото под корема ми леко ме наболяваше, но предполагам, че е нормално след като за първи път правих секс. Бях чисто гола и първата мисъл, която мина през съзнанието ми, беше да облека тениската на Джъстин. Винаги съм искала да го направя, а сега ми се отдаваше перфектна възможност. Взех я от земята и си я сложих. Беше ми малко дълга, но пък идеално прикриваше задните ми части. По нея все още се усещаше неговият аромат и на лицето ми се появи огромна усмивка, щом го вдишах. Чувствах се като пристрастена към него и като цяло към Джъстин, който се превърна в най-значимата част от моя живот.
   Целунах го нежно по устните и го оставих да спи. Тихомълком излязох от стаята. Когато минах по коридора не можех да устоя на желанието и се спрях пред огледалото, оглеждайки се цялата. Исках да разбера дали има нещо различно в мен, защото аз определено се чувствах различна. Най-вече много по-щастлива. Не съм сигурна има ли дума, която да опише чувствата ми в момента. Иска ми се да скачам, да тичам, да крещя. Толкова много неща особено след думите на Джъстин, че ме обича. Те бяха идеалният завършек на вечерта и все още не мога да повярвам, че всичко това наистина се случва. Никога не съм си представяла, че ще се сдобия с толкова сладко и едновременно с това секси гадже, което да се държи с мен като с принцеса, но ето че се случи. Явно наистина всичко е възможно.
   Все още бях пред огледалото, когато чух вратата на спалнята да се отваря. Джъстин излезе от там рошав и със сънено изражение и нямаше как да не му се засмея.

- Какво има? – попита, прозявайки се.
- Нищо. Много си рошав. – опитах се да загладя косата му, но честно казано така много повече ми харесваше. Той ме придърпа към себе си и постави една целувка върху устните ми.
- Добро утро, красавице. – усмихна ми се. – Виждам, че вече си присвоила моите дрехи.
- Мхм. – потвърдих аз и го целунах още веднъж, тъй като не можех да му се наситя. – Нещо против?
- Не. И без това на теб ти стоят много по-добре. – ръката му се вмъкна под тениската и удари дупето ми. Буквално се изкикотих и прехапах устни. - Някой май е много палав тази сутрин. – повдигна вежда той.
- Аз ли? – учудих се. – Ти си този, който...
- Който какво? – притисна се в мен и аз дълбоко вдишах.
- Няма значение. – прошепнах тихичко.
- Напротив. – възрази той. – Хайде, кажи ми. – устните му съвсем леко се докоснаха до моите, когато го прошепна. – Може би щеше да кажеш, който прави така, нали? – попита той и отново ме удари с ръката си по дупето. Този път обаче беше малко по-силно и аз леко подскочих, но не заради това, че болеше, а заради това, че отключи вчерашните усещания отново. Сърцето ми биеше силно и дишането ми още повече се накъса. Джъстин прехапа устни и ме целуна. Ръцете ми обгърнаха врата му и отвърнах на целувката, която определено ме запали. Тъкмо си мислех, че ще е по-добре да се преместим в спалнята, но той се отдръпна от мен. Простенах недоволно.
- Джъстин... – измрънках, а той ми се засмя. – На какво се смееш?
- На теб. Нали ти казах, че си малко палава тази сутрин.
- Не е вярно. – отрекох аз.
- Значи не искаш да продължа да те целувам, да те докосвам... или да те изпълня докрай.
- О, боже мой. – закрих лицето си засрамено от последния му коментар.
- Явно някой не е свикнал с лошите думички. – отново го чух да се смее.
- Задник. – казах му аз.
- Това не се брои. Имах предвид мръсните думички. – каза той, а аз все още не смеех да го погледна.
- Като кои например? – промърморих. Не съм свикнала да ги чувам, но все пак аз дори не знаех за какво говори.
- Като това например... колко голямо удоволствие ми достави вчера да бъда вътре в теб, да те усещам толкова тясна около мен и да знам, че никой преди не те е докосвал там. Само като си помисля това и се надървям.
- О, Господи... – въздъхнах шумно.
- Виждаш ли? Цялата се изчерви, да не говорим за това колко си мокра вече. – каза той, а аз изстенах още веднъж и затворих очи. Защо, по дяволите, думите му ми въздействат така? – Не ми се иска да те оставям незадоволена, но честно казано е още рано за втори рунд. Не искам да те наранявам повече. – обясни ми той и се отдръпна от мен. Искаше ми се да го убия. Как може да ме остави да страдам в това състояние? Първо ме възбужда, а после не довършва работите. Бях му леко ядосана и затова бързо се посъвзех. Минах покрай него и влязох в кухнята. Щом аз няма да съм задоволена, значи и той няма да е. Отидох до шкафовете и започнах да се ровя из тях. Бях сравнително ниска и трябваше да се повдигна на пръсти. Отлично усещах, че блузата ми се беше надигнала доста и погледа на Джъстин беше насочен право в мен, но това си беше неговото наказание. Изкарах зърнената закуска заедно с една купичка и отидох до хладилника. Отворих го и се наведох колкото се може повече. Чух го как въздъхна. Изкарах млякото и го затворих. Бях се изправила и усещах тялото на Джъстин притиснато в гърба ми. - Отново се опитваш да ме дразниш, така ли? – гласът му беше нисък, а ръцете му минаха отстрани по тялото ми.
- Както казах и вчера, не ми беше много трудно. – отвърнах му и прехапах устна.
- Два дена – толкова ще издържа преди да те изчукам точно тук на кухненската маса. – каза той, а дъхът ми буквално спря. Джъстин се отдръпна от мен и ми се усмихна така все едно нищо не беше станало и той нищо не беше казал. Седна на масата и ме погледна, а аз не можех да помръдна от мястото си. Когато най-сетне се посъвзех седнах на стола до него и смесих закуската си в купата. Няколко минути потънахме в тишина. Аз закусвах, а Джъстин изглеждаше твърде замислен.
- Какво има? – попитах го.
- Чудих се нещо... – погледна ме той. – Връзката ни е сериозна, нали?
- Естествено. – потвърдих аз.
- Тогава мисля, че е време да те запозная с родителите си.
- Моля?! – извиках и едвам не се задавих.
- Не е кой знае какво, уверявам те. Те вече знаят, че в живота ми има специално момиче и аз просто смятам, че е редно да ви запозная.
- Аз... не знам. – смъмрих и отпих от чашата с вода.
- Хайде, Ана, направи го за мен. Сигурен съм, че ще те харесат. След няколко дни е Коледа и обикновено се събираме всички. Искам да отида при семейството си с теб, да им кажа, че ти си моята любов. Майка ми ще изпадне в ужас ако не те заведа.
- Джъстин... – прошепнах, не знаейки какво да отговоря. Естествено, че ще се радвам да се запозная с родителите му, но имам чувството, че прибързваме. – Не съм сигурна, че сега е моментът. Не е ли много рано?
- Обичаш ли ме? – попита ме той.
- Да, много. – признах му.
- И аз те обичам Ана. – хвана ръката ми. – Не искам да губя и минута повече без теб, любов. Моля те, нека те представя като моя пред семейството си. Обичам те и знам, че те също ще те заобичат.
- Добре. – казах преди да помисля. Това е важно за Джей, така че ще го направя. Той ме подкрепяше толкова много. Сега е мой ред.
- Обичам те, обичам те. – извика той и ме целуна. Беше наистина щастлив. А щом той е, значи и аз съм. Станах, за да раздигна масата, но той ме дръпна при себе си. – Благодаря ти, че се съгласи.
- За теб винаги. – казах му.

   Останалата част от деня прекарахме мързелувайки. Гледахме телевизия, гушкахме се, говорихме си. Джъстин ми разказа повече за семейството си, както и за него. Обичах да го слушам, когато се връща назад във времето и си спомня за всичко. Беше интересно да наблюдавам с какъв голям интерес се опитва да пресъздаде някои сценки или да си спомни нещо. С него винаги е забавно. Най-обожавам така, когато всичко е просто. Когато сме само той и аз, а целият друг свят изчезва покрай нас. Това е истинското щастие.

Цитат от двадесет и седма глава!