Birthday Dance(BG Fanfiction)

Глава двадесет и девета

Гледната точка на Аналия:
   Събудих се в прекрасно настроение. Не бях сигурна дали е заради това, че прекарах цялата нощ с Джъстин или заради станалото вчера, но подозирах, че днес отново ще бъде хубав ден. Честно казано до някъде бях облекчена, когато Браян ни хвана да се натискаме вчера. Не ми харесваше никак това, че заради мен Джей лъже приятелите си и то особено сега, когато музикалната им кариера наистина потръгна. От друга страна, бях ужасно притеснена как ще реагират. Не бих искала да си мислят, че съм някое леко момиче, на което най-голямата ѝ страст са полуголите танци в стриптийз клубовете. Макар че вече ме познават доста добре, знам, че когато някоя такава тайна излезе наяве хората започват да те гледат с други очи. Така все едно си напълно различен човек, а аз не съм била никоя друга освен себе си.
   Слава богу, това не се случи. Приятелите му се държаха с мен както обикновено и за момент дори се зачудих дали не си измислям всичко това, но на тръгване Винс се беше приближил към мен и ми прошепна, че всичко ще се нареди. Искаше ми се да го вярвам, но не виждах как ще стане. Не му казах нищо, само се усмихнах и побързах да настигна Джъстин. За първи път от седмици имах възможност да прекарам времето си с него и не смятах да пропускам и една секунда.
   Само дето, след като се събудих той вече не беше до мен в леглото. Поизлежавах се още малко, тъй като доста се бях уморила, но събрах сили и най-накрая станах. Облякох отново неговата тениска, минах през тоалетната и влязох в хола. За момент си бях помислила, че съм сама в апартамента, докато не забелязах фигурата, която стоеше на дивана. Какво ли прави Джъстин тук? И то сам. Може би нещо не беше наред? Приближих се към него. Той, естествено, ме забеляза.

- Какво става, Джей? Всичко наред ли е? – попитах го наистина притеснена. Обикновено не беше толкова мълчалив.
- Мхм, защо да не е? – измрънка той и ме приближи към себе си. Целуна ме, но аз се отдръпнах.
- Има ли нещо, което премълчаваш? – попитах го директно.
- Не, скъпа. – отговори ми и се усмихна. – Просто те обичам.
- И аз. – този път го целунах първа. – И исках да ти кажа нещо наистина важно още вчера, но тогава бяхме заети, така че... – поех си дълбоко въздух – подадох документи като учител в една танцова група. – казах го бързо и стиснах очи. Все още не можех да проумея какво съм направила. А дори не бях сигурна защо, но усетих, че това е точната работа за мен. Просто влязох в студиото и се записах за свободната позиция. Странно беше, че дори само подаването на тези документи и минималния шанс да ме изберат ме направиха някак по-щастлива.