Днес е денят, в който ми се искаше изобщо да не се бях раждала или поне да не бях момиче-месечният цикъл. Последен ден ми е, а останах без помощни средства. Хани я няма, не мога да отлепя задника си от стола, защото съм сто процента убедена, че под задникът ми в момента е мазало. Трябва да намеря някакъв начин да се измъкна от това положение и то по-най-незабележимия начин.
Изчаках да бие звънеца за края на часа, но след като погледнах часовника на китката си установих, че има още цели5 минути до края на часа, а най-лошото е, че усещам как червената течност се разтича извън превръзката. Нали трябваше да е последен ден, по дяволите! Стиснах силно молива в ръката си и се загледах напред в бялата дъска, която беше изписана с формули и реших да ги препиша втори път, за да не мисля за бедствието, което е на път да ми се случи.
*time skipu*
Всички ученици бяха излезли от стаята, а аз не смеех да стана от стола си и да погледна какво съм успяла да сътворя. След няма и минута чух отварянето и затварянето на вратата, обърнах глава назад и очите ми за малко да изскочат от орбитите си. Това не можеше да се случва, не и днес, не и сега! В стаята влезе не кой да е, а самият Ким Намджун! Момчето, с което се мразим от дъното на душите си. Момчето, заради което прекарах лятната ваканция в училище, чистейки класните стаи, подреждайки огромната библиотека и зубрейки всеки урок по Биология от 8-ми до 11-ти клас.
Въпросът ми сега се – какво се очаква да направя?
270 words
YOU ARE READING
Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/
Fanfiction/Започнах я сериозно и я превърнах в пародия. Приятно четене! 😄/ Ким Намджун е момче, което е изгубило родителите си и сега живее с по-малката си сестра и баба си. Джунг Клоуи е корео-американка, която живее с майка си американка и баща си кореец...
