Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/

Да се запознаем

 *Гледна точка на Намджун*

Минаха няколко дни от преспиване това на Клоуи. Баба я хареса, а Хи Я беше готова да ѝ даде любимата си играчка само, за да не си тръгва от у дома. Повече от щастлив съм, че я приеха такава, каквато е и няма да имам проблеми, но тази вечер е ред на Клоуи да ме запознае с родителите си и съм много нервен, но дано всичко мине по вода.

*Гледна точка на Клоуи*

Чаках майка си и баща си да се приберат от работа. Беше почти шест, затова би трябвало колата на татко всеки момент да паркира пред вкъщи. Макар да бях през повечето време на лекции или някъде на почасова работа, знаех кога се прибират нашите и какво е домашното на брат ми за следващата седмица.

Чух, че входната врата се отваря, затова се изправих от дивана и хванах ръцете си, за да не покажа, че треперят. Вече съм голяма и би трябвало да ми позволят да излизам с момчета нали?  

– Здравей, мила –  поздрави ме татко, а мама само ми се усмихна

– Как мина днес на работа?Надявам се добре – усмихнах им се

– Добре. Какво искаш? – попита татко отегчено

– Или какво си направила – допълни мама със частица сарказъм в гласа си

Поех си дълбоко дъх и затворих очи за част от секундата. Нямаше как да не им кажа за връзката си с Намджун и това, че преди дни спах в неговата къща и неговите прегръдки. Изпуснах насъбралия се въздух и ги погледнах отново с усмивка.

– Имам гадже и бих искала да ви запозная днес на вечеря – изръсих и застанах с гордо вдигната глава пред нашите

*20:00 часа. Вечерята.*

Храната беше готова и повече от вкусна, очаквахме само Намджун, баба му и сестраму да дойдат. Имах чувството, че няма да запозная нашите с гаджето си, а с бъдещият си съпруг, което беше доста странна мисъл от моя страна.

Всички вкъщи бяхне доста елегантно облечени, а самата атмосфера, която с мама успяхме да създадем ме успокояваше по някакъв ненормален начин. На вратата се позвъня, а аз цялата изтръпнах. Майка ми отуде да отвори вратата, а на прага стояха изтупаният Намджун, баба На Йон и малката Хи Я.

- Добре дошли! - майка ми ги приветства

- Добре сме ви заварили, мила - баба На Йон се усмихна

- Моля, влезте - майка ми ги покани вътре с мил жест, а щом с Намджун срещнахме погледи щях да се подмокря или да припадна, не знам кое ми се искаше повече

- Сонг Со? - Хи Я погледна към по-малкият ми брат

- О! Това си ти! - брат ми се усмихна и хвана ръката на Хи Я

- Вие двамата познавате ли се? - попита татко и Со погледна мен, а Хи Я погледна Намджун

- Приятели. - казахме в един глас с Намджун, след което последва изчервяване от моя страна

*time skipu*

Вечерта мина просто прекрасно. Нашите харесаха Намджун, говориха си на дълго и широко за всичко, което се е случило през годините и се оказва, че покойният баща на Намджун и моят баща са били много добри приятели.

Беше време да изпратя гостите, не исках, но трябваше. Изпратих ги до вратата , а Намджун се обърна към мен преди да затворя вратата.

- Дали ме харесаха? - попита и почеса тила си

- Повярвай ми - усмихнах му се - вече сте част от нашето семейство

543 words