Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/

Като на среща?

/Гледна точка на Намджун/

След като всички се разотиваха по кабинетите и часовете започнаха, реших да потърся Клоуи. Знам, че Хани е с нея и няма смисъл да я търся, за да я успокоявам, но според мен като нейн приятел това е мой дълг.

Излязох в двора на училището, а веднага щом го направих зърнах прегънатата на две фигура на Клоуи. Явно Хани се е изпарила кати дим. Колко типично за нея. Отидох до Клоуи и поставих ръка на рамото ѝ, а след някакви секунди тя ме погледна и се усмихна вяло.

-Здравей - каза ми тихо, почти недоловимо за слуха

-Здрасти - усмихнах се и седнах до нея

-Благодаря, че разкара зяпачите - Клоуи сведе глава и видях как бузите ѝ леко почервеняват. Сладурче.

-Няма проблем. Нали затова са приятелите - побутнах я леко, а това предизвика лек и сладникав кикот от нейна страна

Хареса ми да я виждам усмихната или изчервена т срам. Възможно ли е Джимин да е прав? Наистина ли съм влюбен? Погледнах момичето до себе си и разбрах отговора на въпроса си и той е Не.

-Исках да те питам нещо - изстрелях изведнъж, процепвайки тишината, която ни бе обградила

-Питай - погледна ме за миг и после отклони погледа си

-Искаш ли след часовете да отидем за сладолед или на кино? Може и да си направим една малка разходка в парка - започнах да предлагам и изреждам различни варианти, докато един въпрос от страна на Клоуи не ме спря

-Като на среща ли? - попита тя, а аз зяпнах. Среща? Не, аз не я каня на среща. Това няма да е среша!

-Не! - веднага отрекох и после осъзнах, че съм повишил тон - тоест не, няма да е като среща, а по-скоро приятелско излизане

-Добре тогава. Съгласна съм. - отговори ми и малката ѝ, но така сладка усмивка разцъфтя на лицето ѝ

-Значи ще се видим след часовете - станах от мястото си

-Да -потвърди тя и също стана от мястото си

Двамата влязохме в сградата на гимназията и всеки отиде в кабинета, в който има час. Не знам защо, но нямах търпение да дойде края на часовете.

344 words