По принцип имахме общежития, в които да живеем, но събота и неделя, ако искаме може да се приберем вкъщи. Днес беше петък, затова се обадих на майка ми, че няма да се прибера, но все още ми е неудобно да ѝ кажа, че имам приятел, а и тук не се толерира подобно нещо като преспиване у гаджето, идея си нямам що за правила са това.
Намджун ми каза, че живее с баба си и сестра си. До колко ще ми е приятно не знам, но ще дам всичко от себе си, за да направя добро впечатление и на двете.
Той отключи входната врата и после влезе дърпайки и мен да вляза вътре. Къщата не изглеждаше малка, нито голяма, изглеждаше като съвсем нормална къща на семейство от средната класа.
- Прибрах се! – викна Намджун, а само секунди след това се чу тропане с крачета
- Бате! – зад една от стените се показа едно много сладко и хубаво момиченце. Хвърли се в прегръдките му
- Здравей, Хи Я~! – той я стисна силно и лек кикот се изплъзна от устата на детето преди да ме погледне учудено
- Коя е тази какичка? – посочи ме с пръст и нацупи устни
- Аз съм Клоуи – подадох ръката си – как съм на Сонг Со, мисля, че играете на една площадка – усмихнах се
- Ти си сестрата на Со? – попита с огромна изненада на лицето си
- Да – кимнах, а секунда след това Хи Я скочи в моите прегръдки
- Нека бъдем приятелки~ - каза с звънливият си глас
- Намджун – чу се немощен глас, а малко след това се появи и бабата на Намджун
- Здрасти бабаче – той прегърна баба си, а тя ме погледна с усмивка
- Кое е красивото момиче? – кимна с глава към мен
- Това е Клоуи, моята приятелка – той ме представи, а аз се поклоних пред жената
- Моето име е Ким На Йон, но може да ми казваш само баба Йон – старата жена хвана ръката на Намджун, а след това и моята – да ядем
*time skipu*
Часът беше 23:00. Всички спяха, освен аз и Намджун. Стояхме във всекидневната и гледахме някакъв филм, който беше свързан с война между две красиви жени за едно мъжко сърце.
Много исках да попитам Намджун защо ми предложи и защо изобщо преспа с мен в онзи ден. Толкова ли е имал нужда от това? Какво иска да направи? Има ли някаква задна мисъл? Всички тези мисли направо ще ми пръснат мозъка на парченца! Чак главата ме заболя! Въздъхнах и облегнах главата си на гърдите му, а след секунди ме обзе сладък сън.
414 words
YOU ARE READING
Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/
Fanfiction/Започнах я сериозно и я превърнах в пародия. Приятно четене! 😄/ Ким Намджун е момче, което е изгубило родителите си и сега живее с по-малката си сестра и баба си. Джунг Клоуи е корео-американка, която живее с майка си американка и баща си кореец...
