Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/

Сладолед

/Гледна точка на Клоуи/

Часовете свършиха, а аз чаках Намджун пред сградата на училището. Нямаше и следа от него. Хани мина покрай мен и единственото нещо, което направи беше да ме погали по рамото и да ме подмине. Наистина ми стана гадно за държанието ми към нея, но дори не знам какво ми стана.

Изчаках още 5 минути и най-накрая Намджун се появи. Усмихнах се и направих две крачки напред, а той отвърна на усмивката ми.

-Реши ли къде ще ходим? – попита ме и аз кимнах

-За сладолед, а после на малка разходка в парка – усмихнах се миличко и запърхах с мигли

-Значи, вече е решено – засмя се и трапчинките му се показаха, толкова е сладък

*time skipu*

Взехме си сладолед и после седнахме на една пейка в парка. Моят сладолед беше ягодов с парченца плодове, а този на Намджун беше ванилия, изглежда харесва простите неща.

Понеже започнах да се лакомя, изядох голяма лъжица от студеното ягодово изкушение, а няколко секунди по-късно усетих главата си да пулсира, после се появи и ужасяващата болка.

-Мозъкът ми замръзна! – изписках, а Намджун ме погледна изплашено. Май го изплаших.

-Как ме изплаши! – развика се на свой ред той, а единственото нещо, което направих беше да се засмея

-Какво да ти кажа – повдигнах рамене и направих самодоволна физиономия – умея го – продължих да се смея

-Ти си луда – поклати глава, усмихвайки се. Сладур.

Постояхме още час в парка. Разходихме се, гледахме лебедите, гонихме се и после той реши да ме изпрати до вкъщи. Пътят изглежда ще го преминем в мълчание, защото никой не обелва и думичка. Той не е бездушен и аз за пореден път се убедих в това.

След известно време стигнахме до къщата ми, а щом вдигнах поглед към втория етаж, видях майка ми да наблюдава през прозореца на стаята ми. Следва разпит явно.

302 words