Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/

Не мога да ти устоя, знаеш ли?

Големият мъж пред вратите на клуба се отдръпна, а аз и Намджун пристъпихме напред. Вратите се отвориха, а още преди да прекрача прага на това заведение ме лъхна мирис на цигарен дим, алкохол, смесица от парфюми и разбира се пот. Направихме няколко крачки, проправяйки си път през тълпата и така стигнахме до бара на клуба. Седнахме на щъркелите и Намджун извика бармана.

-За мен уиски. Голямо. Чисто. – каза му малко по-високо той, заради музиката

-Джин с тоник – също почти извиках на бармана, а той се зае с приготвянето на поръчките

-Ти пиеш? – учуди се Намджун, повдигайки веждите си до небето

-Дори най-задръстените пият – намигнах му и се загледах в бармана

Момчето не беше на повече от 21 години, имаше черни коса и очи, а лицето му бе като изваян мрамор! Дори бенките, които имаше стояха перфектно по лицето и шията му! Усмивката му бе зашеметяваща не само заради белите му като перли зъби, но и заради пухкавите му червени устни. Изглеждаше като някакъв мираж.

-Защо не пиеш?! – чух високият глас на Намджун и това успя да ме изкара от транса, в който бях изпаднала

-Пия, пия! – махнах безгрижно с ръка и взех питието си, а после отпих

*time skipu*

Вече два часа стоим в този клуб, а аз успях да изпия около 12 джинтонка и за мой шибан късмет се напих много яко. Завалях се, но продължавах да танцувам на дансинга с Намджун, който стоеше зад мен и ме придържаше или по-точно ме опипваше. Не ми пука особено в момента.

-Не мога да ти устоя, знаеш ли? – промърмори той с дрезгав глас в ухото ми, а това ме накара да се усмихна

-И откога, г-н Ким? Познаваме се от деца, но ти ми казваш това чак сега – засмях се, но продължих да танцувам

-От детството ни. Винаги си била в мислите ми – чух да казва зад мен

Усетих как големите му ръце се увиват около крехките ми китки и ме завъртя към него, а в следващия момент усещах устните му върху стоите.

336 words