Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/

Брат ми е влюбен в непозната

Минаха два дни от последната ми среща с Намджун. Той всъщност не е толкова безчувствен и студен, колкото го изкарват останалите. Той е много мил и мога да разговарям с него на почти всякакви теми. Реших да разгледам профила му в социалните мрежи и нека да си призная, голям сладур е. Когато си прави селфита е толкова сладък и невинен.

Чух почукване на вратата си, оставих лаптопа си настрани и насочих вниманието си към вратата. Извиках "Влез!" и през вратата влезе не кой да е, а самият Сонг Со, човекът, който ама никога не е пристъпвал до "Стаята на въшките."

-Како... - започна малкото ми братче, тогава разбрах, че нещо се е случило, той никога не ми казва како

-Сонг Со? Ти ме нарече - той не ми позволи да довърша, а направо се хвърли върху леглото, а след това в прегръдките ми. Обожавам това дете, бих убила за него

-Днес я видях, беше много красива – каза с детско гласче той и се изкикоти

-Знаех си, че става дума за момиче – засмях се и погледнах брат си в очите – коя е късметлийката? Кажи ми!

Сонг Со погледна на страни, а бузите му започнаха да придобиват някакъв нюанс на червеното, което ме караше да се усмихвам все по-широко и широко. Разроших леко косата на брат си и така успях да си спечеля гневен поглед, но все пак го накарах да ме погледне.

-Обещавам да си остане между нас – подадох ръката си към него, а после изправих кутрето си

-Тогава съм съгласен – каза брат ми и сключи кутретата ни

-Сега ми кажи коя е – побързах да кажа преди да е опитал да се измъкне както пости всеки път

-Всъщност е едно момиче, което видях преди около два дни и днес да си купува сладкиши от магазина на ъгъла до у дома – обясни ми той и тогава вече червеният цвят цъфна по цялото му лице

-Аха – поклатих уж разбиращо глава и започнах да гъделичкам брат си

Обожавам брат си, той е моето спасение в дните, когато ми е тъжно или скучно. Бих убила за него без дори дами мигне окото.

346 words