*Гледна точна на неутрален разказвач*
Две години подред всичко върви по мед и масло във връзката между Клоуи и Намдун. Никой не смееше да ги притеснява за каквото и да било или пък някой да се опита да развали връзката им. Всичко беше като в приказка.
Двамата влюбени в момента се намираха в ресторант, а часът беше около осем и половина вечерта. Изгкежда Намджун не е забравил кой ден е днес и едва ли да го забрави в скоро време. Родителите им се разбираха перфектно, а самите влюбени гълъбчета си отиваха като двойка.
- Знаех, че не си забравил - каза с огромна усмивка на уста Клоуи
- Как бих могъл да забравя деня, в който ме изкара от затворения и мрачен свят, в който живеех години наред - Намджун дръпна леко стола на момичето и тя се настани на него
- Имам малък подарък за теб - каза тя и бръкна в чантата си, а оттам изкара малка кутийка
- Аз също имам подарък за теб, но той не е тук - момчето сведе леко главата си
- Тогава ще ми го покажеш по-късно - Клоуи остави кутийката на масата срещу Намджун
- Какво е? - той се усмихна и взе кутийката в ръце
- Отвори я и виж - Клоуи също се усмихна
Намджун отвори кутийката, а там имаше златно ланче. Момчето взе ланеца в ръце и го огледа, не искаше да повярва, че получава толкова скъп подарък.
Сложи го на врата си, но не обели нито думичка, това което носеше на врата си в момента доказваше обичта на Клоуи.
- Харесва ли ти? - попита го най-накрая тя
- Не мога да го опиша с думи - каза с пречупен глас той
*2 часа по-късно*
Намджун вече водеше Клоуи към една поляна, която беше обсипана с цветя и зелена растителност, изглежда бе измислил нещо.
Той застана пред нея и хвана ръцете ѝ, а тя го гледаше с малка усмивка на красивото си лице. Намджун пусна едната ръка на Клоуи и след това приклекна опирайки се с едно коляно в земята. Извади една черна кутийка от джоба на сакото си.
- Джунг Клоуи, ще ме направиш ли най-щастливият човек на земята като станеш моя съпруга? - зададе въпроса си и отвори черната кутийка, а там имаше пръстен. Годежен пръстен.
- Хиляди пъти ДА! - извика тя със сълзи в очите, а веднага след отговоря ѝ фойерверки започнаха да осветяват небето.
Край
385 words
YOU ARE READING
Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/
Фанфик/Започнах я сериозно и я превърнах в пародия. Приятно четене! 😄/ Ким Намджун е момче, което е изгубило родителите си и сега живее с по-малката си сестра и баба си. Джунг Клоуи е корео-американка, която живее с майка си американка и баща си кореец...