Край

203 16 6
                                    

*Гледна точна на неутрален разказвач*

Две години подред всичко върви по мед и масло във връзката между Клоуи и Намдун. Никой не смееше да ги притеснява за каквото и да било или пък някой да се опита да развали връзката им. Всичко беше като в приказка.

Двамата влюбени в момента се намираха в ресторант, а часът беше около осем и половина вечерта. Изгкежда Намджун не е забравил кой ден е днес и едва ли да го забрави в скоро време. Родителите им се разбираха перфектно, а самите влюбени гълъбчета си отиваха като двойка.

- Знаех, че не си забравил - каза с огромна усмивка на уста Клоуи

- Как бих могъл да забравя деня, в който ме изкара от затворения и мрачен свят, в който живеех години наред - Намджун дръпна леко стола на момичето и тя се настани на него

- Имам малък подарък за теб - каза тя и бръкна в чантата си, а оттам изкара малка кутийка

- Аз също имам подарък за теб, но той не е тук - момчето сведе леко главата си

- Тогава ще ми го покажеш по-късно - Клоуи остави кутийката на масата срещу Намджун

- Какво е? - той се усмихна и взе кутийката в ръце

- Отвори я и виж - Клоуи също се усмихна

Намджун отвори кутийката, а там имаше златно ланче. Момчето взе ланеца в ръце и го огледа, не искаше да повярва, че получава толкова скъп подарък.

Сложи го на врата си, но не обели нито думичка, това което носеше на врата си в момента доказваше обичта на Клоуи.

- Харесва ли ти? - попита го най-накрая тя

- Не мога да го опиша с думи - каза с пречупен глас той

*2 часа по-късно*

Намджун вече водеше Клоуи към една поляна, която беше обсипана с цветя и зелена растителност, изглежда бе измислил нещо.

Той застана пред нея и хвана ръцете ѝ, а тя го гледаше с малка усмивка на красивото си лице. Намджун пусна едната ръка на Клоуи и след това приклекна опирайки се с едно коляно в земята. Извади една черна кутийка от джоба на сакото си.

- Джунг Клоуи, ще ме направиш ли най-щастливият човек на земята като станеш моя съпруга? - зададе въпроса си и отвори черната кутийка, а там имаше пръстен. Годежен пръстен.

- Хиляди пъти ДА! - извика тя със сълзи в очите, а веднага след отговоря ѝ фойерверки започнаха да осветяват небето.

Край

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Край

385 words

Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/Where stories live. Discover now