Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/

Мъмрене

Прибрах се вкъщи по-най- бързият възможен начин и веднага избягах в банята. Нямаше никой вкъщи, което означаваше, че мога да се изкъпя спокойно и да си почина малко от цялото това напрежение днес.

*time skipu*

Седнах на стола пред бюрото си и отворих капака на черният си лаптоп, трябваше да потърся малко повече информация за формулите по математика, защото учителят не го слушах през повечето време, бях заета да се чудя как да се самоубия!

Започнах да разглеждам различните формули и да записвам необходимата информация на отделен лист, а точно когато бях започнала да разбирам за какво става дума телефонът ми реши да прецака цялата работа. Започна да звъни на пожар, а песента с която звънеше беше Selena Gomez-love you like love song, а това от друга страна означаваше, че ми звъни Хани. Плъзнах пръста си по екрана на мобилното устройство и го доближих до ухото си.

-Ало? – чух от отсрещната страна

-Може ли да знам къде точно беше днес? – попитах с спокоен и равен тон

-Успах се и просто се отказах да ставам, след като видях, че имам едва 15 минути да се оправя – измърмори под носа си

-А знаеш ли какво се случи, докато теб те нямаше?! – извиках – знаеш ли на какво трябваше да се подложа?!

-М неп – отговори просто моята приятелка и се засмя

-Е, няма и да ти кажа – нацупих се, макар да знаех, че тя не ме вижда

-Познавам те, още утре щом ме видиш ще ми кажеш – отново се засмя Хани – както и да е, имам работа. Ще се видим утре~ - през слушалката се чуваше много гаден звук, което означаваше, че ми праща целувки

Прекъснах връзката и оставих телефона на бюрото. Прокарах ръце през косата си и се облегнах назад, много съм изморена, даже "изморена" е слаба дума, за да го опиша. Погледнах часовника на стената до прозореца си. 21:00ч. Кога успя да мине времето?

314 words