Изминаха 4 дни и с Намджун се движехме постоянно заедно. След онази случка той ми предложи и станахме гаджета и това ме правеше повече от щастлива. Нашите не разбраха за купона, който така и не се състоя, брат ми се подобряваше и общо взето всичко вървеше по мед и масло. Нямаше вариант за спънки по пътя към щастието ми.
Трябваше бяха към края си, а с Мина подготвяхме план за домашното по икономика. Трябваще да направим презентация, а и да раздадем задачи на хората от групата ни, защото презентацията трябваше да е готова до два дни.
Куон Мина е едно много свито момиче, което не обича силна музика, къси поли и цигарен дим, но пък обича да чете, умна е и е добър слушател. Запознахме се преди два дни, а сме в една група от толкова много време, направо ме хваща яд, че си губех времето с Хани.
- Идваш ли да обядваме? – гласът на Намджун прекъсна работата и мислите ми. Вдигнах глава и срещнах топлите му очи и усмивка. Отвърнах на усмивката му и кимнах, а след това се обърнах към Мина
- Искаш ли да обядваме заедно? Тъкмо ще се запознаеш с приятелят ми и останалите от неговата групичка – попитах я с усмивка, а тя погледна към Намджун за миг
- Много бих се радвала да обядваме заедно – усмихна се и прибра лаптопа си в чантата
- Да ядем тогава! – изправих се и вдигнах юмрук във въздуха, а след това се метнах в прегръдките на гаджето си
- Леле колко тежиш! – измрънка той
- Извинявай... – отдръпнах се и му се поклоних
- Ела тук, глупаче – отново ме дръпна в прегръдките си – само се пошегувах
- Тогава да отидем да ядем – ухилих се
~time skipu~
След обяда и запознанството на Мина с Намджун и останалите от групичката му беше време да се обадя на мама и да ѝ кажа, че ще остана да спя у Мина, но всъщност щях да отида при Намджун. Не ми се занимаваше с правила точно сега, искам да живея безгрижно и да не ми пука за нищо поне една вечер.
- Ами, ако се обади в къщата на Мина? – попита Намджун, който вървеше към спирката, за да хванем автобус
- Ще каже, че спя – сложих телефона на ухото си и със свободната си ръка хванах тази на Намджун
- Дано се получи – той из пуфтя и вплете пръстите си с моите
- Ало? Мамо? – усмихнах се – трябва да спя тази вечер у една приятелка, имаме много за вършене и направо не знам как ще се справим. Чак главата ме заболя от толкова мислене – стиснах очи и зачаках отговора ѝ – наистина? Ти си върха! – прекратих разговора и се усмихнах от ухо до ухо
- Какво? – Намджун седна на пейката, а аз се наместих до него
- Тази вечер ще спя върху тези гърди. – сложих ръцете си на гърдите му, а той се усмихна на една страна.
465 words
YOU ARE READING
Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/
Fanfiction/Започнах я сериозно и я превърнах в пародия. Приятно четене! 😄/ Ким Намджун е момче, което е изгубило родителите си и сега живее с по-малката си сестра и баба си. Джунг Клоуи е корео-американка, която живее с майка си американка и баща си кореец...
