Минаха само две минути, откакто той влезе в класната стая и седна на мястото си, но топлотата под задника ми и между краката ми ме караше да се чувствам толкова глупаво и засрамено в момента, че ми се доплака. Вече го реших и никой не може да ме спре. Ще го помоля за помощ!
Хайде, Клоуи! Ти можеш! Ти си силна!
-Ъм... Намджун? – чувствах как гласа ми се пречупи щом изрекох името му
-Дано е нещо важно – измърмори високият и се обърна с лице към мен. Имам чувството,че лицето ми ще експлодира всеки момент!
-Би ли ми помогнал с нещо? – изрекох тихо и едва доловимо за слуха на момчето, но класната стая бе тиха и то се чу повече като шепот
-Тогава трябва да получа нещо в замяна, знаеш – намигна ми и се усмихна мазно. Какъв идиот.
Ами сега? Като го знам каква репутация има и просто ме е страх от това, което ще трябва да платя, за да не се изложа пред цялата гимназия. Трябва да го направя, нямам друг избор!
Не! Клоуи! Не смей да падаш толкова ниско!
Но на мен ми трябва помощ и нямам намерението да се излагам пред цялата гимназия за някакъв си последен ден!
Ще съжаляваш!
Нека!
Понякога имам странния навик да споря сама с себе си щом трябва да взема някакво решение и не в всеки случай аз печеля. Не казвайте на никой, но мисля, че другото ми аз има сериозни проблеми.
-Ще направя всичко, само ми помогни – изрекох бързо и зачаках някаква реакция от маркуча пред себе си
259 words
YOU ARE READING
Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/
Fanfiction/Започнах я сериозно и я превърнах в пародия. Приятно четене! 😄/ Ким Намджун е момче, което е изгубило родителите си и сега живее с по-малката си сестра и баба си. Джунг Клоуи е корео-американка, която живее с майка си американка и баща си кореец...
