Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/

Детектив мама

/Гледна точка на Клоуи/

След като с Намджун си взехме "чао", той тръгна в обратната посока, а аз побързах да вляза вкъщи и да си намеря някакво занимание, за да може Детектив мама да не ме разпитва.

Събух обувките си и хвърлих раницата си на дивана. Въобще не ми се занимаваше с милионите домашни, които г-н Мин – учителят по науки, ни даде, но нямам избор, а и в близките часове нямам какво да правя, така че се залових за работа. Чух стъпки, които приближаваха ту бързо, ту бавно и ми беше пределно ясно, че това е майка ми, затова само леко се усмихнах, но не посмях да се размърдам.

-Здравей, миличка – поздрави ме тя и седна до мен на дивана

-Здрасти, мамо – отвърнах ѝ и продължих да се занимавам с домашното

-Клоуи, да те питам нещо – и детектив мама се появи

-Слушам те – отново не я погледнах

- Онова момче, което те изпрати до вкъщи какъв ти е? – попита и по дяволите усещах как се усмихва мазно

- Просто един приятел – отговорих простичко

- Просто приятел – повтори след мен тя – вечерята е в седем – бързо смени темата

- Добре – поклатих глава

*time skipu*

Часът беше около шест и половина, бях приключила с домашното и в момента си почивах. Искам тишина и нищо друго поне тридесет минути. Бях тотално изморена, но мисълта за срещата... за прекараното време с Намджун ме караше да се усмихвам като идиот, а нямах намерение да помръдна и един мускул.

-Чух вратата на стаята ми да се отваря, погледнах в нейна посока и видях майка ми да подава глава от нея. Изправих се в седнало положение и тогава мама влезе в стаята. Настани се до мен на леглото и се усмихна.

-Сега ще ми кажеш ли кое е онова момче и къде бяхте? – попита и ме бутна леко по ръката

-Той е мой съученик. Казва се Ким Намджун. Ходихме в парка, ядохме сладолед и общо взето си прекарах много хубаво – обясних колкото мога по-подробно

-Значи сте били на среща? – зачуди се майка ми

-Не. Просто излязохме като приятели, това е – повдигнах рамене

-Мила, между момче и момиче не може да съществува само приятелство. Ще видиш, че след неопределено време нещата ще се променят, самият той ще се промени - започна да ми говори сладко. Обичам, когато прави така

-Мамо, между нас няма и няма да има нищо повече от приятелство – уверих я и станах от мястото си

Чух я да въздъхва. Явно е искала съвсем друго нещо, но не виждам бъдеще за мен и Намджун честно казано. Просто не мога да си го представя.

Майка ми се изправи също от леглото и погали гърба ми. Защо се чувствах виновна? Защо изобщо си мисля, че съм виновна за нещо?

- Хайде, да отидем да вечеряме – подкани ме тя

- Добре – кимнах

458 words