/Гледна точка на Намджун/
Днес нямах намерението да ходя на училище, просто ме хвана почивката още в петък. Все пак отидох и то, за да говоря с Клоуи, имах нужда да повися малко с нея. Чувствам се добре в компанията ѝ.
Излязох от кабинета по информационни технологии и слязох на първия етаж на гимназията. Огледах се и единственото, което забелязах беше как всички са се загледали на някъде. Какво им става на тези хора? Направих още няколко крачки и тогава забелязах Клоуи и нейната приятелка. И двете бяха червени в лицата, а Клоуи дори беше потна. От физическо ли е излязла?
-Какво става? – попитах Джимин, той е едно от момчетата на групата Готини
-Хани се развика на Клоуи за някакъв последен ден – засмя се той
-Така ли? – отново насочих вниманието си към двете момичета
-Да, трябваше да си тук – продължаваше да се смее
Значи като добър приятел трябва да я измъкна от тази каша. Въздъхнах и се усмихнах, клатейки глава. Обърнах се към хората, които ги зяпаха и започнах да се карам с тях, но не в буквалния смисъл.
-Какво гледате?! Нищо не е станало! Всички да продължават по пътя си! – извиках, така че да ме чуе абсолютно всеки
-Хюн – Джимин сложи ръка на рамото ми – да не си влюбен?
-Глупости. – побързах да го отрежа
Чуха се шушукания и смях, но все пак учениците продължиха по пътя си. Нека сме реалисти. Клоуи ми дължи услуга за втори път.
Обърнах се и двете момичета вече не бяха на онова място. Надявам се Клоуи да се съгласи да излезем след училище. Чакай малко. Длъжница ми е. Няма избор.
266 words
YOU ARE READING
Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/
Fanfiction/Започнах я сериозно и я превърнах в пародия. Приятно четене! 😄/ Ким Намджун е момче, което е изгубило родителите си и сега живее с по-малката си сестра и баба си. Джунг Клоуи е корео-американка, която живее с майка си американка и баща си кореец...
