Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/

В неговото легло

Усетих тежест върху корема си и се размърдах, а тогава тази тежест се увеличи. Отворих леко очи и слънчевата светлина, която нахлуваше през прозореца блесна право в очите ми, което ме накара да ги затворя и стисна. Изстенах и отново отворих очи.

Надигнах се в седнало положение и огледах стаята, в която се намирах. Не беше моята стая. Имаше разхвърляни дрехи навсякъде и това ме наведе на мисълта, че снощи съм се отпуснала прекалено много. Обърнах глава към другия човек на леглото, за да видя поне кой е прекарал нощта с мен и тогава изпаднах в паника. Там най-спокойно спеше Ким Намджун! Започнах да викам с цяло гърло.

- Ама какво по дяволите? – Намджун се изправи в седнало положение и ме погледна – спри да викаш – каза с изморен тон и сложи ръка на устата ми

Преминах няколко пъти и махнах ръката му от устата си. Поех си дъх и направих някакъв опит да се успокоя, а след това отново го погледнах и смирено го попитах.

- Ти помниш ли какво се случи снощи? – говорех бавно, все едно имах чувството, че няма да ме разбере, ако му говоря бързо

- Помня абсолютно всичко – позлати положително глава и после се протегна

- Какво сме правили? – бях на път да се разплача като малко дете за играчката си

- Напихте се, дойдохме в моята къща и после... – огледа и двама ни – после правихме секс

- Как... Чакай – засмях се – това не може да е вярно

- Мисли каквото искаш – извлече един от белите чаршафи, а после се уви с него – отивам да приготвя закуска, а ти слез щом ти мине паниката

Гледах го как излиза необезпокояван от стаята и ме оставя сама с мислите ми в неговото легло. Отново легнах на меката калъфки и се загледах в тавана.

Това може да се случи на всеки и да е само за една нощ, както става обикновено или пък изобщо да е и забравил за това още утре. Ами да! Това е било забавление само за една нощ! Боже не знам какво ми става!
Започнах да скачам на леглото и да пускам като малко момиченце.

344 words