Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/

Сутрешно събуждане

~Гледна точка на Намджун~

Отворих очи и първото нещо, което видях беше Клоуи. Спеше съвсем спокойно, положила глава на гърдите ми, прегръщайки ме и лигавейки съвсем малка част от тениската ми. Беше сладка, в това няма спор, но беше прекалено рано, за да я будя, затова реших да се измъкна леко.

Хванах ръката ѝ и я отместих леко към тялото ѝ, а за мой късмет Клоуи направо се обърна на другата страна и прегърна чаршафите. Прегръщащата коала, това е новият ѝ прякор. Тъкмо когато се надигах от леглото се чу тряскането на вратата, а това означаваше, че Хи Я вече е будна и следва шумно събуждане.

Сестра ми се приближи към леглото и ми се усмихна, а аз ѝ направих знак да мълчи, но на това хлапе не може да се заповядва. Хи Я си пое дъх, но преди да е успяла да издаде и звук ѝ запуших устата с ръка и я изведох извън стаята.

- Какви ги вършиш, принцесо? – засмях се и разроших косата ѝ

- Всеки път щом си тук те будя така – тя се засмя – а и кака Клоуи няма ли да става вече?

- Изморена е, а и днес ѝ е ден за почивка, затова недей да я будиш – предупредих Хи Я и тръгнах към банята

- Я, ти си станал – срещнах баба в коридора

- Аз съм станал, но се надявам Хи Я да не събуди Клоуи – изкикотих се, а само секунда по-късно се чу традиционния марш за сутрешното събуждане на Ким Хи Я

Въздъхнах и прокарах пръсти през косата си. Малката принцеса заслужаваше да спра да бъда милият по-голям брат и да я глезя така. С баба тръгнахме към моята стая, а единствената мисъл в главата ми беше „Дано Клоуи не е ударила Хи Я“, защото тя има този навък щом някой я събуди.

Усмихнах се на собствената си мисъл и след това влязох в стаята си, но вместо ожесточен бой, там заварих кротка ситуация. Клоуи търка сънено очи, а Хи Я скача на леглото ми.

- Добро утро – Клоуи ми се усмихна сънливо

- Добро да е – засмях се – защо се усмихваш така? Обикновено си много войнствена, ако някой те събуди

- Да, но това е Хи Я – сестра ми спря да скача на леглото и погледна учудено Клоуи

- Тоест? – направих объркана физиономия

- Тоест, тя е сладурче и не мога да ѝ се сърдя, а да не говорим да я ударя или овикам – тя се протегна и стана от леглото

- Но на мен щеше да ми откъснеш главата онзи ден, защото те събудих без да искам – съкръстих ръце пред гърдите си

- Обуй си нещо – тя мина покрай мен и ме потупа по рамото

- Какво? – погледнах на долу и видях, че единственото, което нося са бяла тениска и черни боксерки

Обърнах се назад, но баба, Клоуи и Хи Я не бяха в стаята. Ударих се много здраво по челото и започнах да си търся някой анцуг да обуя.

479 words